автор: Solara

(На Него...Единственият...Съпругът ми!)

Подари му от сърцето си бодил,
ако е пропуснал любовта ти!
От онези, дето и под парещ свод,
в безводна пустош оцеляват.
От онези, дето раждат цветове –
смес между кръвта и синевата.
Семето им пък преброжда светове,
приковало нокти към душата.
Ти подай му го, дори без страх
от убождане на дланите...
Тъй невзрачен е за волните коне,
диво галопиращи по равното.
От полето откъсни му ти бодил,
с бяла кърпа в пазвата си да завие!
За да помни: Инатливост до живот
и смъртта не може да изтрие!