автор: andromen

С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...

И просяци с невярващи очи
отнасят скришно купища монети,
от алчност скъсаните им торби
постилат по следите им пътека.

На всеки минувач в ръка ще дам
парица-лист и кестени-брилянти,
но в психиатрията (вече знам!)
ще ме поканят с ризка и тиранти…

Дали нормално е да си кретен
или пък тухла в римската стена ?!...
Това не знам, пък и не ми е ден
да споря с любопитната тълпа.

Мъглата пада и човек се губи
посред имагинерните надежди
и сладко в коловоза от илюзии
за утрешният ден се презареждам.