автор: bobsan23

В душата пленница живее
с воал от думите стаени,
в окови зад кулите огромни,
в море от истини сурови.
В тъма от тишина се крие от света
и търси тя звездицата сияйна
в края на тунела необятен.
И моли се за светлина
и много цветен дъжд,
за щастие от красотата,
да зърне тя за миг дъгата,
да върне вярата в душата.
И в този лабиринт открива
тя надеждата крилата-
добрата фея ще е именно съдбата.
И светлината ще са бисерчетата
в очите и кристални.
А песачинките от болка
ще ваят пътя на дъгата
към храма на мечтата!