автор: thestranger

Като струни на захвърлена китара,
недокоснати от ничии ръце,
крехки ноти по душата ми прокара
и търкулна от очите ми зрънце -
на трептения от стари тихи струни,
дето носят мирис на мъглива есен.
Есен, дето тегне помежду ни,
като ноемврийска закъсняла песен.
Като капка от червено буйно вино,
спуснала се да дамгоса чист кристал,
като тъжен нагримиран Арлекино,
дето взел е от живота, що е дал.
Ти си като купа стари круши,
напращели от камината до тях,
а пред нея две палта и чифт ботуши
и усещане, и аромат на грях.
Там - в онази къща край реката,
дето мигом сложи всичко на пангара,
се почувствах като „Лунната соната“,
изсвирена на недокосвана китара...