Пак съм си вкъщи,
тихо се сипе снегът ,
а теб те няма...
Толкова далеч си ти
и толкова близко...
Мисълта за това,
колко далеч и самотна си-
в този следобеден час,
ме наранява и
изстудява така, както
снежинката изстудява дланта,
но топлината от досега твой,
макар и преди толкова време-
стопява я в капка вода
и в нея аз отново
те виждам!
Все тъй красива и
все тъй усмихната
като първия път,
в който те видях-
с тези нежни и
влажни очи,
и с тази някак си
детска невинност във тях...
косите ти - кестеняви и прави
защипани с фиби от сняг...
О любима моя,
ела при мен
пред публика изтъкана
от снежинки бели
и музика сътворена
от ледени кристали
ний валс ще заиграем
на подиум
от езеро замръзнало!