автор: ladyinblack

На кръст разпъвам въглени и бяло
в неверни, може би, координати.
Изпращам се по тъмното, разбрала,
че няма придружител да ми пратят.
Случайност по-усмихната ще спре ли?
Не поздравява даже вестникарят.
Оставам по без думи и недели -
писмо, което никой не отваря.
Светът се шири пъстър, но невзрачен.
Безпътен знак - погрешно изтълкуван.
И шансът, ако прага ми прекрачи,
отказва до зори да пренощува.
Изплащам се - по воля на живота,
монетата изсякъл-едностранно.
Отдавна барът вече не работи,
а чувам незаспиващо пиано...