автор: Mitko19

Май циганското лято се отлага,
с година или повече - не знаем.
Ноември твърдо встъпи си в правата,
мъгливо е, но за това нехаем.

От четвърт век страната се променя -
уж за добро, а става все по-лошо.
Наистина ли трябва да измреме,
щом спомена за миналото носим?

Това е лесно. Времето не чака,
след четвърт век ще бъдем само спомен.
Ще порастат децата на децата,
за да изплащат борча ни огромен.

А може инак. Нека да смириме
мераците за лукс и за богатство.
Почтено да живеем, да пестиме,
да се замогнем с труд и постоянство.

От европейците да вземем пример.
Направим ли държавата нормална,
вината си огромна ще измием,
на младите за младостта безславна.

Наскоро беше изборът пореден,
в съгласие правителство избраха.
Дано по път различен да поеме,
към по-добро да поведе страната.

Дано дочакам времето, когато
за черни дни парици посъбрали,
ще можем и без сиромашко лято.
Дано! Но нещо шепне ми: - Едва ли...