Във нощната тъга
и залезите наши
вървя накрай света,
вървя без да се плаша,
че краят е добър,
а залезът кръвясал.
Щом ти си Млечен път,
а аз съм вампирясал.
От тук до Край света
останало е малко.
Без тебе таз врата
да мина, ще е жалко…