разсипа жълтите листа с чували,
неволно после ги раздуха,
а ний като врабчета боси
един във друг се гушим
за да не умрем съвсем от студ,
и храним се с каквото дойде,
а вечер печките ни пушат
и свещите горят
превърнали във спомен
всеки лист отронен,
а той събира ни и ни разделя,
разгръщайки семейния албум,
един отпраща го от корена делече,
а друг прибира сякаш е обречен.
разсипа жълтите листа с чували,
а циганката рано сутрин ги запали.