автор: wingless

Като мастило тъмно вечерта,
изписва на живота редовете
с очите ти,събрали цветовете
на любовта – изгубена игра.

Завързала конеца от лъжи
с угасващата тръпка във сърцето.
Променя ни. Отрича битието
преди отново да го продължи.

Нощта безсънна, обръча затяга
по вкусните ти устни почерняла.
А ти във нея се оглеждаш цяла,
макар, че мен какво ли ме засяга.