Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 439
ХуЛитери: 4
Всичко: 443

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy
:: Boryana
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСъбуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
раздел: Други ...
автор: mariq-desislava

Негово Величество Животът промъкнал се е в мен,
макар със него никак да не се обичаме,
макар със него да съсичаме дъното на пустотата,
което е обратно на живуркане и много повече
от съществуване.

Когато тихото топуркане на сърцето
преобръща зимните ни кости,
без значение става в колко много тела сме влизали
и в колко от тях сме останали.

Безмилостно се свлича кожата на времето -
може би изобщо никога не го е имало,
а сякаш вчера беше като скитахме из клоните
на детството и лятото ни беше до колене.
С теб ни разделя цяло поколение
и така и не станахме особено близки,
но въпреки това те обичам,
тъй както го може само твоят по-голям брат.


Публикувано от aurora на 12.11.2014 @ 12:58:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   mariq-desislava

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 19:19:26 часа

добави твой текст
"Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път" | Вход | 11 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от libra на 12.11.2014 @ 19:25:41
(Профил | Изпрати бележка)
след няколко години ще се загуби тази разлика между поколенията, ако десетина години е разлика изобщо...това че сме се родили от една кръв няма кой знае какво значение, родили сме се с различни души..и като събуеш часовете оставате пътят и ти, всеки е сам там
поздрав :)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от Hulia на 12.11.2014 @ 19:01:02
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html
*Дъното на пустотата* - доста Път е изминала душата - май се задълбочава вътрешното осъзнаване и мъдростта на лирическата ти героиня, Дес!:)))


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ina_krein (ina_krein@abv.bg) на 13.11.2014 @ 21:40:06
(Профил | Изпрати бележка) http://inakrein.blog.bg/
Докосна ме, накара ме да се замисля и да осъзная за пореден път, че истинското в живота е обичта, милостта, усмивката. Благодаря ти!


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ANG на 13.11.2014 @ 11:17:40
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
много боси по асфалта


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 13.11.2014 @ 11:02:14
(Профил | Изпрати бележка)
Да ти кажа според мен за много хора животът тук и сега е някакъв вид екзистенция. Но радостното е, че за една част то е Живот, наистина с главна буква и с целия библейски и философски смисъл. Благодаря!


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 13.11.2014 @ 10:32:46
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, ако можех да събуя часовете,
да чуя как топурка ми сърцето,
да се разсмея от душа, да понечтая,
как ще си избера любимо цвете...

Разбира, че стихът е много лично твой, но тези твои невероятни съчетания на думи,
просто развихрят бедната ми фантазия... и ми е едно хубаво-хубаво...

;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(...а може някой ден да седна и напиша*Пътеводител за поезията на МД*... :)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от voda на 12.11.2014 @ 18:04:51
(Профил | Изпрати бележка)
Да съсичаш дъното на пустотата е обратното на живуркане и много повече от съществуване.

Дори само тази мисъл придава на текста философско звучене.
Поздрав, Деси!


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от daro на 12.11.2014 @ 15:50:14
(Профил | Изпрати бележка)
нещо ми се изгуби финала, душа

...толкова е съкровено, сестринско, обичливо... та ми се щеше да

не е толкова затулен финиша - не заради мен, а заради брат ти

...а иначе то... от браточката Живот, по-голем нема... и си

го либим, и си го тачим... нищо, че понякога се промъква, друг

път ни поизоставя не за дълго, но как да не му целунем безкрая! :)))

поне един път - ето ни Път - не спирай, не се предавай, ти СИ,

Ти можеш...

(.)



Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от ami на 12.11.2014 @ 14:04:42
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Хм...що ли ми топуркат някакви шантави крачета из таванското;)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от erka (elokolska@abv.bg) на 12.11.2014 @ 13:58:14
(Профил | Изпрати бележка)
:)...ще те пропусна тоя път, не ми е времето ;)


Re: Събуеш ли всички часове от живота си, остава ти само път
от Omaia на 12.11.2014 @ 13:39:44
(Профил | Изпрати бележка)
а сякаш вчера беше като скитахме из клоните
на детството и лятото ни беше до колене
!
Страхотни метафори, Дес!