автор: magdabor

Том започна да се учи да пише, когато беше на шейсет и три години. Учеше сам, без учител. Това не беше лека задача, но той обичаше предизвикателствата и точно за това се захвана. За възрастен мъж, който през живота си не е хващал молив в ръка, писането не е лесно.

Отначало стискаше писалката с все сила, та чак кокалчетата на пръстите му побеляваха, а по хартията оставаха дълбоки следи, понякога и дупки. Лицето му се зачервяваше, по носа му избиваха едри капки пот, които се изтъркулваха и падаха върху листа. Том ту се отчайваше, ту изпадаше в гневни пристъпи и замерваше стените с изписаните листи. След един такъв пристъп дори се наложи да извикат лекаря му, защото беше вдигнал кръвното.
Жена му очакваше да зареже писането всеки момент, но Том се заинати и не се отказа. След една година той вече пишеше свободно. Беше придобил невероятна бързина - вече можеше да запише всяка реплика от някой филм и дори от спортен мач! Ала писането под диктовка му стана скучно. Наистина имаше бързина, но почеркът му беше грозен, ужасно грозен. Пленяваха го красиво изписаните древни книги. Особено тези от Средновековието. Преди Гутенберг да измисли печатната машина всяка книга е била уникат, плод на дълги дни и нощи неуморна работа. Тогава книгите са били писани на ръка от старателни монаси.
Том започна да работи върху краснописа си. С прецизни, плавни движения старателно изрисуваше буквите. Откри, че красиво изписаното слово придобива нов, по-дълбок смисъл. Преписвнаше кулинарни рецепти, стихотворения, пасажи от Библията, афоризми и прочее. Правеше го по цели нощи. Сега писането му доставяше наслада. Усещаше писалката като продължение на ръката си. Чувстваше как белият лист тръпне от удоволствие от допира на писеца. Откри особена еротика в калиграфията. Графичните символи оживяха в неговата фантазия. Красивите букви с техните нежни извивки му приличаха на голи женски тела, хванати една за друга и увлечени в страстен танц. Изучи различните калиграфски стилове и школи докато накрая създаде свой собствен.
Жена му не разбираше неговата страст към калиграфията. Кому е необходимо да пише на ръка епохата на компютрите?! Но после се примири - все пак има и по-лоши хобита като пиянството и ходенето по чужди жени. Дори започна да му подарява красиви писалки с писци от истинско злато и специални мастила, който поръчваше от цял свят. Имаше мастило червенокафяво, като африканската земя, което се приготвяше от потомци на туземско племе; и изумруденозелено, което доставяха от нова Гвинея, извличано от рядко растение. От Европа пристигаше мастило с двадесет и четири каратов златен прах, което се нанасяше само с писец направен от пачо перо.
Но скоро и калиграфията не го забавляваше. На Том му омръзна да преписва чужди стихове и мисли. Една късна вечер, когато не можеше да заспи, той хвана евтина хартия и прост молив и започна да пише любовен стих посветен на съпругата му. Думите се лееха от него с невероятна скорост, като река, която е била заприщена и най-после е пробила бента. А след това заспа блажен сън. На сутринта, прочитайки написаното, сам се учуди на вълшебните и нежни думи, на красивите метафори и мощния емоционален заряд на стиховете му. Сякаш не той бе писал тези редове. И същевременно си бяха негови - беше успял да каже всичко онова, което винаги е чувствал, но някак до сега не е намирал точните думи. Минаха няколко дни преди да се осмели да даде на жена си да прочете стиховете му. Докато ги четеше очите и плувнаха в сълзи. Тази нощ прекараха както в началото на връзката им преди повече от четиридесет години. Както и следващата и по-следващата и още много след тях. Сякаш отново бяха се влюбили един друг. А стиховете му ставаха все по-смели и по-изящни.
Отначало приятелите му не разбираха неговото хоби, но после започнаха да му се възхищават. Започнаха да му възлагат да изпише красиво картички и любовни послания. Поръчките заваляха. Том дори отвори малък офис, където работеше. Скоро се появиха ученици, които искаха да им преподава. Започна с девет, но след девет месеца те вече бяха към стотина. Имаше курс по калиграфия и втори по авторско писане. Откри, че и преподаването му доставя удоволствие. Том беше роден учител. Най-добрите ученици му помагаха с поръчките и обучението на начинаещите. Странното му хоби се превърна в много успешно и доходно начинание. За три години имаше над двайсе филиала на калиграфското училище навсякъде по света. Печалбата беше няколко десетки милиона. Том не го правеше заради парите. Беше мултимилионер. Както и повече от клиентите и учениците му. Годината беше 2731 и хартията беше по-скъпа от златото.
Последното дърво беше отсечено преди повече от триста години.

край