автор: IGeorgieva

Началото на работния ден бе важно за Нуша толкова, колкото за нас, подчинените й, неговият край. Докато се разсънвахме пред компютрите, тя се вихреше „в очакване на Шефа”. През стъклените стени виждахме как г-жа „на Вашите услуги” снове неспокойно из празното фоайе и мърда вежди в дълбок размисъл. Ей сегичка, още малко и щеше да я споходи мисълта на деня.
По някакво недоразумение свише, Нуша беше последният началник на отдела, в който работех. Ама защо, докога? Ние, редовите, преживели всякакви бури по върховете, служители в „Международно сътрудничество”, вече не си задавахме вечните въпроси. Нуша ръководеше отдела с ентусиазъм и според нейните собствени разбирания за международна дейност и протокол. Важното бе Шефа да е обгрижен, пък останалото - както дойде. Тръгнах към нея със спешен имейл в ръце, но…
- Добро утро, г-н Богословов, честита прическа! – изчурулика Нуша, виждайки Шефа на входната врата и щастливо съобразявайки, че космите зад и малко над ушите му са прясно освежени.
Шефа забави крачка и прекара ръка по голото си теме.
- Ех, Нуше, тази прическа я имам от 15 години.
- Много Ви е добре – не се предаваше Нуша.
- Не се занасяй! – пусна широка усмивка Шефа, за да покаже, че е оценил усилията й.
- Г-н Богословов, на хубав мъж всякак му отива – изстреля последния си коз Нуша и отвори вратата на асансьора, за да пропусне новоподстригания. – И да Ви кажа - самолетните Ви билети за Англия са готови. И… искам да Ви поканя да се почерпим за здраве, вчера имах рожден ден. Към 5 ще Ви чакаме.
След последвалите поздравления и обещание да намине, Нуша изведнъж се сети.
- А за круиза се чудех, дали предпочитате да слезете в Монте Карло или в Монако ?
Шефa, чийто интелект и чувство за хумор нямаха допирни точки с Нушините, дяволито се усмихна.
– Мисля, че ще е най-добре и на двете места.
– Разбира се, ще направя каквото мога – последва възторжено обещание.
– Разчитам на теб - долетя гласът на Шефа от отнасящия го в началническия му кабинет асансьор.
Отмятайки това важно задължение, Нуша се обърна и забеляза присъствието ми.
- Току-що се получи този имейл от французите – подадох й листа аз.
- Нали им писах още вчера, лично съм направила резервацията и ги уведомих. Какво пак искат?
- Ами, името на Доминик се изписва с que.
- Е, и?
- Не е мъж, а жена. Малко се е разстроила. Но по-голям проблем е резервацията, според която трябва да спи в една стая с колегата си мъж. Настояват за отделни стаи.
- Така ли? Я ги виж ти. Първо да си оправят правописа, после да се обиждат. Ех, нямам си друга работа. Добре, като си свършиш най-спешните неща, им пиши едно извинително писмо, или чакай, кажи им, че е станала техническа грешка и ще оправим резервациите, а следващия път да слагат по едно г-н, г-жа отдолу.
- Е, няма как да завършиш писмо с Искрено Ваш, Господин Петров, освен ако малкото ти име не е Господин.
След тази моя реплика началничката леко помръкна, затова си премълчах, че първото идване на Доминик в България не бе ознаменувано с подобна смяна на пола, но и ние тогава нямахме честта да познаваме Нуша.
- Добре, момичета, на работа. Аз отивам при заместника Тепавичаров, че попълва едни документи и имал въпроси.
Тъкмо се наслаждавахме на безшефско спокойствие, когато червеното копче на интеркома в стаята призивно засия. Колежката ми го натисна и оттам прозвуча бодрият глас на Нуша.
- Момичета, един въпрос – г-н Тепавичаров член ли е на Европейския съюз или не, аз мисля че е?
Запушихме устите си с ръце , за да заглушим кискането. Но не беше никак лесно, при мисълта за този новопроизведен от Нуша самотен член, който сам не е сигурен какъв е.
- Не точно – каза колежката ми, докато бършеше насълзените си очи.
- Ахааа - изви глас Нуша.
- Този въпрос не стои ли под името на държавата? – започнах аз да насочвам вниманието на Нуша в правилната посока.
- Ами, да, така е. Ааа, сигурно държавата е член, е, г-н Тепавичаров какъв е тогава? – продължаваше да разсъждава Нушето.
- Гражданин на държава членка – разплетох докрай пъзела аз.
- Благодаря ви, момичета – чухме ние, преди лампичката да угасне.

По едно време Нуша се появи да се похвали.
- С круиза всичко е наред. Ама много са странни в тази агенция. Аз им казвам: Г-н Богословов иска така и така.“ Те ми казват: „Няма проблем.” Аз ги питам: „Сигурни ли сте, нещо допълнително трябва ли да се плаща?” Те: „Не.“ Ама, как така? Те: „Няма проблем.“ Едни такива, троснати, още малко - ще ми се разсърдят. Нищо, де, нали обслужихме Шефа, а то - вече хора всякакви. Трябва да напиша до шефа им едно писмо, да си подбират по-добре персонала в тази агенция.

Малко преди 5 часа Шефa се появи с букет цветя и извинение, че не може да остане. Нуша не успя да го убеди да отложи „важната среща“ заради трапезата.
- Една водка поне? Не? Няма сега кой да я опита, така и ще си остане.
- Не си ли поканила Буба от счетоводството? Какво стана с нейната акупунктура? Успя ли да спре цигарите?
- Не, Шефе – минорно отвърна Нуша, - не само не можа, а започна да й се гади от алкохол дори само като го помирише.
- Ей, какви шарлатани! – възкликна Шефа. – Съсипаха хубавата жена, пиеше си като мъж. Хайде, Нуше, тръгвам, и понеже преди малко говорих с Франция, да предупредя отсега за утрешната среща - Клаус Мария Щайнер е мъж.