Посветено на 10-ти Ноември –
сладки спомени от соц.-а...
Броя минутите и чакам.
Часовникът пълзи към 5.
Дано не закъснее влакът
...дано е купила билет
...дано е ходила на баня
...дано е с „мини-жуп” пола
Изпратил съм й телеграма: ***
„ Иди на баня и ела!”
С късмет – навреме идва влакът –
тя лъха на одеколон,
а мисълта „Какво я чака!”
се вихри в моя панталон
...
а там, в ергенската квартира
я чакат купища пране,
вони на вино и на бира,
и още на какво ли не...
Но няма време да мирише,
че на леглото съм я метнал
и тя, докато си въздиша –
аз, мини-жупа съм запретнал
…
е, бяхме млади, беше „соц”-а,
без свобода и демокрация
е бяхме като „на промоция” –
е бяхме си щастлива нация!
*** тогава все още нямаше мобифони, а от домашните
телефони, към малките населени места (по селата...)
ставаше с поръчка, дълго се чакаше... Затова – с телеграма...
Бой..Боев, 2014