Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 458
ХуЛитери: 2
Всичко: 460

Онлайн сега:
:: Heel
:: vlakant

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт стария сандък. Димитровден
раздел: Разкази
автор: kalin8

Изхитри се тая година Зимата и открадна няколко от октомврийските дни - в самия край на месеца, та успя за заснежи високите места по Родопа планина.
Снежец - като солчица на препечена филия хляб, ръснат по опадалата по коларския път букова шума, а и нагоре - по клони и листя‘ ... И още по- високо - по върхове и борове. Погледнеш... И щеш, не щеш, по-разтърсиш рамена от хладината, до която се докосва погледа, дорде се върне отново долу- на дирите, оствени от каруците по пътя. Зер, колко му е да се подхлъзне човек...
Прозира от време- на време по малко слънце през посивели облаци, ама си е доста студено . Лека па‘ра издихват забързани троица пътници, поели нагоре към поредния баир по извивките на пътя.
Тръгнаха осмина другари отзаран- на ранина от равното поле на Тракия, ама сетне се разделиха в подножието на планината, че от разни пътища до родните села се стига. Догодина - на Гергьовден - на същия разклон ще да се чакат, че заедно по‘ им спори работата... Седнаха на тревата до пътя, свиха по цигара ситен тютюн, рекоха си по някоя блага дума... И хайде! Все по тесните планински друмища, прокарани покрай реки и високи хълмове.
Новите цървули на най- младия от дружината стъпват най-често по снежната шума на между-коловозието, повдигат и размятат букови листа, про-съскват и стремглаво минават напред... Напук на излезлия насрещен вятър, дето сърдито засвири на пресекулки в клонаците.
- Митъре! Айде, карай по-полека! Умори ни бе, джанъм...
Единият от спътниците се поспря и смигна на вървящия до него съселянин, докато прехвърли тежко- със замах- торбите с багаж от едното си рамо на другото и загръща с вкочанени пръсти отворилият се шарен овчарски ямурлук.
- Тъй, де! То... И без друго изтървахме... Вчера бе Димитровден...Може пък довечера да го празнуваме?! Нали...
Спря се Димитър, обърна се, и сега наместо широкия му гръб спътниците видяха за-жареният му, досущ като есенно листо образ. Понамести дисагите преметнати през ляво рамо, бутна дебелата качулка на наметката си и с някак приглушен глас продума - за първи път, откак се бяха разделили с дружината си:
- Не, байно Видоле! Не ще е довечера... Вижте си челядта сега! И ти, а и чичо Стефан, а пък утре... Ще видим! Може и в неделя... На свят ден- да празнуваме. Нали така, а?! Сега... Да вървим, че окъсняхме!
Завъртя се на място така, че в торбите при-звънва дюлгерския алат...
Закрачиха след него и двамината му другари - един до друг за да си чуват приказката, а и зад широкия гръб на Димитър е някак по- за‘ветно.
- Така си е, Видоле! Да си видим жените и децата първом, сетне стоката... Какво -що си има работа, че не бе вчера Гергьовден... Пък, то- да празнуваме - време има! Цяла зима е!
Махна с ръка чичо Стефан, като да искаше да покаже колко много време има до пролет. После бутна по рамото спътника си и кимна с глава към вървящия отпред момък.
Бай Видол не разбра какво се иска от него. Думите на Стефан го бяха отнесли вече там - зад баира, които изкачваше пътя, в къщата и двора оставен от дълго време...
- За герданчето питай! На теб може и да каже?! Аз няма как...
- Аха! Добре, де... Ей -сегинка!
Прокашля се в длан бай Видол и тъкмо да докара на глас питането, Митър обърна глава и през рамо рече:
- Чувам ви! Ей- какви хора, бе! Нищо не ви убягва... Ще ви кажа!
Спря и се обърна.
- Да отпочинем малко! Е, така – на крак... А щом чичо Стефан иска да знае - за Радка купих герданчето! Знаете коя, нали? Ако е рекъл Бог, може и да се сгодим до Коледа. Дума сме си дали. Това е!
Сега спастрих някоя пара, а дай Боже, и догодина - повече, та и сватба да вдигнем...
- Дай, Боже! Амин!
Отговориха двоицата дюлгери.
Тръгнаха нагоре по пътя с по- твърда стъпка, без да усещат срещния полъх на студения вятър.Спряха се чак когато от високото се откриха каменните покриви и зидове на селските къщи, наобиколили високата бяла камбанария на църквата- също като бяла птица кацнала в гнездото си в скалите на Родопа планина.
- Ех, че е каматно наше село!!!
Викна с все сила Димитър, като да се надяваше да го чуят дори отсреща реката - в Горна махала...
- Хубаво е! А и каква църква вдигнахме, а Видоле?!
Чичо Стефан се опита да похвали баш- майстора, а и себе си - покрай него.
Видол не каза нищо.
Попиваше с очи гледката и мълчеше.
Вятърът донесе мириса на запалени огнища, а и усета за топлина и светлина в края на пътя.
Гурбетчиите се завърнаха.

Странник
07.11.2014г.
Пловдив
http://kalin8.blog.bg/photos/79136/original/Starijat%20sanduk(1).jpg


Публикувано от hixxtam на 08.11.2014 @ 06:54:50 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   kalin8

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

20.06.2021 год. / 08:59:28 часа

добави твой текст
"От стария сандък. Димитровден" | Вход | 4 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: От стария сандък. Димитровден
от boliarkabg на 11.01.2015 @ 22:47:43
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
Поклон!


Re: От стария сандък. Димитровден
от boliarkabg на 11.01.2015 @ 22:47:28
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
Поклон!


Re: От стария сандък. Димитровден
от boliarkabg на 11.01.2015 @ 22:47:29
(Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html
Поклон!


Re: От стария сандък. Димитровден
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 08.11.2014 @ 10:49:44
(Профил | Изпрати бележка)
Толкова топлина и уют, къде изгубихме тези ценности...
Поздрави Боре!!!