Когато с бяла от смирение душа
поднасяш закачливо маргарити,
ще се кръстосат слънчевите пръсти
в дъга, без да задават никакви въпроси.
Ще се стаи по котешки дъждът,
снага да ближе на съседна улица.
С бездумие като това изпълнен е сънят,
където няма урагани брулещи.
А от бистрото ще излезе келнер с метла,
сияещ „под мустак” от чуждо щастие.
Да измете сред стъпки, паднала вина,
свободно място за едно прегръщане.
Ще ме очакваш там - под водопади от цветя,
в невъзможно измерение, дори наужким...
Така разпуква цветна пъпка само утринта,
възраждаща едно обикновено чувство.