автор: bebvragalowski

Имам малък чипоноско,
меден, сладък къдрокоско.
С две ръчички, с две крачета,
за очички - две морета.

Елегантно все се мръщи,
чакан с гръм от две-три къщи!
Мърка, шава и бърбори,
с колики и стрес се бори.

Той на скута ми притихва,
после сладко се усмихва.
Гледа лампата и маха
на задрямалата стряха.

Чудо сгушило се в мама,
плаче по специална гама.
Гледа птичките и иска,
пухени да ги притиска.

И прегръща, и се цупи –
някой нещо да му купи.
Още бебе е, а знае,
котката ни, че не лае.

Дреме в пъстро одеяло,
щастие до нас заспало...
Между теб и мен кръстоска,
Нинджа, вместо къдрокоска.