Душата ми, обезглавен щурец
стърчи насред пясъчен часовник-
пустиня без оазис.
Виновникът:
Слънцето.
Забравило да свети,
да трие мрака с гума от любов.
Скрило се разплакано в облак
под ръждясал сив покров.
...
Душата ми, приспан жребец
с копита впити в планината-
умрели върхове-гробове на
няколко мечти и два-три идеала.
Вятърът студен плочите надгробни
чисти с кадифени ръкавици от безсмъртие-
усърдие на раждащи се сталактити.
...
Душата ми, сърна с очи от
въглени изстинали-
прободена в сърцето от ловджия,
спи най-дългия си сън.
Безпаметна се скита и попива мъдрости,
съкровено скрита в пазва на столетник.
...
Душата ми, стар катинар-
заключил чувства, издраскал рани,
написал мисли.
Уморена от лъжи,
Калена в битки-
кръпки от сълзи
измили низ от предателства.
Душа, като дантела от
прошки неизказани.
...
Душата ми, родител на Надежда-
плаха девойка, родена от
мъничка семка в шепа земя.
Сираче загубило път и утеха
пред вечността-смирено пристъпва
и търси истини.