автор: Heel

Частният детектив Колев разбра, че е станал сътрудник на Маниака няколко часа, след като получи обаждане от Америка. Обади му се човек, който се представи като Джон Смит и недвусмислено заяви, че няма да позволи истинската му самоличност да бъде установена. Детектив Колев не държеше да знае самоличността на новия си работодател, държеше да получава добро заплащане, а в случая заплащането не просто бе добро, а направо смайващо.
Така нареченият Джон Смит, когото детектив Колев впоследствие кръсти „Маниака”, преведе моментално 100 000 долара в сметката на Колев. Без никакви условия, просто ги преведе. Чувал бил, че детектив Колев е подходящ за работата, която трябва да се свърши. Детективът не знаеше кой го е препоръчал, не знаеш дали изобщо някой го е препоръчал, знаеше единствено, че е получил огромна сума пари за нищо и че работата непременно трябва да бъде свършена.
Маниака каза по телефона следното:
- Получихте първоначалната сума и вярвам,че тя е достатъчна като за начало. Ако свършите това, което искам, ще получите още 300 000 долара. Потвърдете дали сте съгласен!
- Съгласен съм! – отвърна ентусиазирано детектив Колев. – Стига разбира се всичко да е в рамките на закона.
- Мен не ме интересува как ще постигнете целта, важното е да я постигнете. Ако ли не…оставате си с тези мизерни 100 000 долара.
- Да, да ясно – смотолеви детективът.
- И така … - продължи Маниака. – Изпращам ви една снимка. От вас очаквам да откриете чии са тези пръсти. Казвате ми името й и адреса й и получавате останалата сума, като, разбира се, предоставяте снимка за доказателство, това е всичко. Ясно ли е?
- Да.
- Действайте тогава! – каза на висок глас Маниака и затвори.
На изпратената от Маниака снимка имаше … пръсти на крак, очевидно крак на млада жена или на момиче. Пръстите бяха топчести, с изящно оформен педикюр, и лакирани с безцветен лак нокти. Симпатични пръстчета, от които лъхаше на женственост, но нищо повече, просто пръстите на някакво си момиче.
Маниака пишеше, че попаднал на тази снимка в един сайт за запознанства, но не можал да се свърже с дамата, защото тя очевидно не била влизала в профила си почти месец. Детектив Колев бе чувал туй онуй за сексуалните фетиши, но въпреки това се изненада. Не можеше да повярва, че някой би могъл да хлътне чак толкова по някакви си пръсти. Ами ако момичето беше грозно като смъртта в лицето? Напълно възможно. „Маниака да се оправя. Важното е да докопам парите” – каза си Колев и се захвана със задачата. А тя се оказа нелека.
Оказа се, че профилът е създаден от един от компютрите в офиса на небезизвестна застрахователна компания. А във въпросната компания работеха двайсет и няколко млади жени. Детектив Колев прокле късмета си, но не се отказа – предлаганата сума бе твърде голяма.
Изключи няколко от момичетата, като ги издебна и засне как излизат от офиса, обути в отворени отпред обувки - пръстите им се различаваха от тези на снимката. Ами после. После се представи за продавач на обувки по поръчка и нахълта в офиса уж за да рекламира стоката си, но охраната то изхвърли навън като мръсно коте. Все пак две жени се съгласиха след работа да пробват предлаганите от него „мостри”. Но пръстите им бяха други.
Времето летеше, а детектив Колев напредваше много бавно. Изключи още два варианта чрез дебнене край съблекалните на една фитнес зала, оставаха още над десет жени.
Реши да премина към по- директна тактика. Изчакваше някоя служителка да излезе от офиса и й предлагаше 100 лева само и само да си събуе обувките и чорапите и да позира за секунди босонога. Две се съгласиха, но някой пусна оплакване в полицията, където след дълъг разпит му заявиха, че е не желателно да се навърта повече около офиса, ако иска да запази детективското си разрешително. Следователите така и не можаха да изкопчат от него причината за странното му поведение.
Всички служителки вече го познаваха и гледаха моментално да се изнижат, щом го видят.
Детективът се канеше да признае на служителките каква е цялата далавера и да им даде по няколко хилядарки, за да си покажат пръстите на краката и всичко да приключи. Но охраната го изгони отново, вече никой не вярваше на думите му. Всички го мислеха за изкукал маниак. А истинският маниак - Маниака даваше зор и заплашваше да не му плати договорените 300 000, ако не се справи със задачата до една седмица.
После му хрумна гениална идея – да убеди съпрузите и гаджетата на служителките да му предоставят снимки срещу заплащане. Измисли една звучаща достоверно история и успя да изкопчи няколко снимки направени от мобилни телефони. Но не успя да попадне на желаните пръсти.
Маниака беснееше, оставаше един ден до поставения от него срок. А детектив Колев трепереше от ужас при мисълта, че ще изтърве заветните 300 000 долара.
Оставаше още една възможност. Да говори лично с шефа на застрахователната компания. Онзи първоначално се дърпаше, но когато научи всички подробности и разбра , че ще получи 150 000 долара (Колев му даде 50 000 в аванс) се съгласи да убеди служителките си да се събуят за обща снимка в офиса).
И о, ужас, нито едни пръсти не съвпаднаха. Колев си скубеше косите.
– Но как, профилът е направен от един от вашите компютри – смутолеви Колев.
– Понякога предоставяме възможност на клиентите да посърфират там в ъгъла, когато се налага да чакат дълго – отвърна шефът.
– Защо не ми казахте това преди? – каза троснато Колев.
– Не ме попитахте. И не забравяйте, дължите ми още 100 000 долара.
– Не, не …– изпъшка Колев.
– Няма не, подписахте запис на заповед.
Колев пребледня. Беше се провалил тотално. Не само че не бе забогатял, но и се бе вкарал в тежки дългове. Излезе от офиса прегърбен като старец и се отправи към изхода. На стълбите се размина с едно симпатично русоляво момиче, което се изкачваше предпазливо, но и доста неуверено, подпирайки се на алуминиевите си патерици – левият му крак бе гипсиран от основата на пръстите до горната част на бедрото.
Момичето позвъни и влезе в офиса. Погледът на шефа на фирмата веднага се стрелна към стърчащите от гипса топчести пръстчета.
– Така си и мислех! Добре, че закъсняхте, госпожице Матеева.
Момичето го изгледа неразбиращо.
– Елате в кабинета ми. Момичето закуцука към посочената му врата.
– Онзи огрухан човечец, с когото се разминахте преди малко, загледа ли се във вас? В пръстите на краката ви по–точно? Засне ли ги с фотоапарат?
– Какво значение има това? И защо изобщо…
– Отговорете моля!
– Не, подмина ме като крайпътна гара, но ми се стори много омърлушен.
– Отлично. Така … дошла сте да си получите парите от застраховката.
– Ами да. Проблем ли има?
– Напротив, дори пред вас се открива прекрасна възможност да заработите невероятните 10 000 долара. Само трябва да влезете в профила си, който създадохте тук предния път.
– Аз… много съжалявам, просто нямаше какво да правя, докато чаках, иначе рядко влизам в сайтове за запознанства.
– Не, се притеснявайте, госпожице Матеева. Само влезте в профила си, за да мога да се свържа с човека, който ви е търсил. Аз ще уредя да си получите парите, не се безпокойте.
– Нищо не разбирам… как така…
– По–късно всички ще ви обясня. Всъщност, защо си снимахте пръстите и защо качихте снимката в профила си?
– Ами… не знам …може би защото са все пред очите ми, откакто си счупих крака миналия месец.