автор: scutum

Крача бос по земята и мисля
за тези вървели тук, преди мен.
Също толкова живи както сме ние
с теб.

Крача по тази земя в която
ще вляза и аз и други вървейки
по нея след мен, дали ще знаят,
че жив съм бил и аз като тях.

Дали всъщност разбират, че тази
земя, сме ние с теб и наще деди.
Пропита с милиони души, сякаш
звезди. Чуваме ехото на всички
съдби, потънали в нея.

Синът ми крачи бос по земята
също толкова жив, както някога
аз...

P.S.
"Грижете се за земята приятели. Тя е част от нас и ние ще бъдем част от нея.
Все пак, това е земята на дедите ни"