автор: florans

Двамата не подозираха, че будят любопитство с приятелството си. Какво сближава първородния владетелски син с този пленник, който се ползва от милостта на Омуртаг?
Всяка среща се превръщаше в малък спор, но неусетно Енравота се оставяше да бъде погълнат от разказите на Кинам. А как умееше ромеинът да говори увлекателно и убедително, как се лееше речта му! Младият мъж се опиваше от словесния поток, който го понасяше в друг, далечен свят и му разкриваше загадъчните съдби на библейските герои.
Все още някои текстове от Библията будеха у него несъгласие. Не винаги разбираше и приемаше смисъла им, природата му въставаше срещу твърдения, които не можеше да проумее докрай. Новото и старото се опитваха да заживеят заедно, но често влизаха в конфликт. Сблъсъкът на двата свята измъчваше чувствителната му природа. Плашеше се в такива случаи от себе си, боеше се да не престъпи традициите, да разруши света, от който идва и да го подмени с чуждия. Това щеше да бъде родоотстъпничество, голям родов грях…
И днес двамата се отдалечиха от вътрешната стена на аула. Дворецът се белееше и извисяваше ръст над всички постройки. Високите стени от бял камък очертаваха и затваряха в квадрат вътрешното пространство, бранеха го не само от нашествие, но и от чуждите погледи, от посегателствата срещу свещените места и идоли. И всеки камък бе положен с мисълта за нетленност. Чрез градежите хан Омуртаг бе поел тежка битка с времето. Камъкът бе памет и вечност…
Енравота и Кинам останаха вглъбени в четене и разговори. Не само че различията се стопяваха помежду им, но се създаваше една невидима връзка, скрепена от тайнствените разговори:
„Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си. Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят, за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето да изгрява и на злите и добрите, и да дава дъжд на праведните и неправедните. Защото ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада?...”/Матея, гл. 5/43-46/.
Ето такива текстове не можеше да проумее Енравота – как да обича враговете си?! Как да печели битки и победи, ако обича неприятелите си? Не виждаше никаква логика в тези твърдения, струваше му се, че има нещо сбъркано в книгата, а понякога се гневеше, така абсурдно му звучаха поученията: „Чули сте, че е било казано: ”Око за око, зъб за зъб.” А пък аз ви казвам: не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата. На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.”
Кинам не губеше търпение, бе готов да обяснява на кански син смисъла на библейските послания. Оставяше го да узрее за божествените истини. Знаеше, че търпението е една от най-ценните добродетели и като ревностен християнин следваше евангелското слово.