автор: vyatur

Като крехка стъкленица
ти си в моите ръце.
Сутрин грееща зорница,
топлиш моето сърце.

Туй любов ли е? - не зная,
може би е след любов,
но остава тя до края
в пътя стръмен и суров.

Няма време за раздели,
няма вярвай ми, любов.
Тя е чувство без предели,
тя - космичен лъч и зов!