автор: kostaki

В Името на Закона

- Станете, съдът влиза!
Тялото на Алберто чевръсто се изпъна в раболепна поза. Дон Чезаре никак не хареса това. И как иначе – от три месеца той обитаваше това тяло. Когато му казаха, че областната прокуратура е в състояние да докаже голяма част от неговата дейност, той хич и не се замисли , а веднага изпълни рутинните правни действия – размениха с Алберто личностите си и се предаде на властите. Изтърпя предварителния арест и нескончаемите речи в съдебната зала учудващо лесно. Днес беше ред на пледоариите на защитата и рутинната оправдателна присъда.
- И забележете , почитаеми съдебни заседатели – моят довереник е осъзнал, че биохимията на тялото , което е обитавал с години е въздействала пагубно на неговата личност. Тестостеронът, адреналинът , жлезната хиперсекреция – всичко това не е под влияние на личността, а тъкмо обратното! Не случайно моят довереник е избрал точно Алберто Джованини. Човек без никакви простъпки през целия си близо петдесетгодишен живот. Човек известен, че на мравката сторва път...
Уфф помисли си Дон Чезаре, през тези три месеца наистина се наложи да изтърпи тялото на този мухльо. Добре, че по килиите много добре знаеха с кого си имат работа и оказваха нужното уважение на местния Капо. И срамът от непознати досега чувства, като страх и състрадание си оставаше само за него самия.
Докато си умът му се рееше унесено, изведнъж чу ръкопляскания и започнаха да го тупат по рамото. Съдът се придържаше към Закона и неговите пропуски. Няма как да осъдиш тяло , което не е извършило престъпление, както и такова, което е извършило, ама под друга личност.
Вече в клиниката за метемпсихозис той връчи парите на Алберто и ненужно дълго и топло му благодари. И изведнъж осъзна, че пак си е в старото тяло, а не е стария Дон Чезаре. Сигурно това нищожество е успяло да подтисне мъжествеността му, докато е бил в тялото за тези месеци.
Минаха няколко седмици, но Дон Чезаре продължи да се чувства, сякаш стъпва по тънък лед. Когато вечер си лягаше той преосмисляше деня си. И не беше никак доволен. Поведението му беше меко и отстъпчиво, като първа реакция. Никой бос не остава бос с такива действия.
Отиде на гости при стария си приятел дон Франческо – той беше изпаднал в някаква каша преди година , смени се с някакъв друг мухльо, но сега в старото си тяло беше не по-малко твърд отпреди.
- Такааа , сменил си се с Алберто. Ама наистина ли? Купувай си билет за чужбина, докато си още жив. Няма какво да се направи.
- Ти шегуваш ли се? А ТИ как се оправи? А дон Микеле , а другите момчета?
- Приятелю, от много години никой не извършва реален трансфер. Защо да плащаш на хора, на клиники, защо да осакатяваш личността си? Достатъчно е да напишат в журнала , че си се транферирал и няколко докторчета да се закълнат, че е истина. А, и да съумееш да не правиш простотии докато не те оправдаят. Стягай куфарите и излизай в пенсия. Три месеца хич не е малък период нито за тялото, нито за душата ти!