Животът ми подложи кози крак
и спънах се във кривините свои,
а носех много истини във сак...
Бях тръгнал само за нагоре...
Във думите си аз уверен бях
и подминавах просяка на пътя.
Греди в очи на злобния видях...
към себе не знаех де е пътя.
Приятели си тръгваха от мен,
разбрали, че съвсем не ме разбират,
гневът ми пееше през плач рефрен,
вините ми все още в ада скитат.
Желанията не смирих до разум аз,
а греховете... до сълзи за прошка
ще се затворя в своя Алкатраз...
да излежа присъдата си - обич.