С платноходката си плувам
във живота ми- море.
Гоня аз далечен пристан
да ме мене прибере.
Слънце имаше в морето
и безветрие със дни.
Бях добре със сепарето-
морският живот сладни.
Тъмни нощи непрогледни.
С бури чести ме превзе.
И във гонките последни
Господ под крило ме взе.
Че платната са раздрани.
Лодката е под вода.
А вълните- неразбрани-
трият моята следа.
Влизам в залива последен
след толкоз битки и борба.
Смятам се моряк пореден,
срещан с рибена чорба.
Тук е моята почивка.
Минах бурното море.
И със морската усмивка
Господ ще ме прибере.