автор: tanyaivanova72

Рисувай ме,
рисувай ме със устни,
и не от глина,
а от себе си изваяй
изгубената ми душа,

която съм оставила
по друми прашни,
докато бродех
в търсене на любовта.
Накарай ме да разбера,
че е прекрасно да съм цяла
чрез сливане на тяло и душа.
Рисувай ме,
обличай ме в забрава
и нека слънцето да свети
вътре в мен сега.
Магията на пръстите ти
щом усетя
ще се завърна в себе си,
внезапно осъзнала
че хубаво е
пак да бъда у дома.

02.07.2014г.
от стихосбирката "Нежност и страст"