автор: KorabniPlatna

Като пясъчен часовник душата ми
изтича, губя я по-малко с всеки ден!
Безсмислено във времето си някак
губя се и ставам все по-малко Аз!
И сещам се за всичко стойностно и
другите, когато удар здрав нанася
ми животът или от оня свят, когато
връщам се!

Бързо ежедневието поглъща ме и
чувствата ми то изпива. С всеки
пошъл ден по-сив аз ставам и
губя морското си синьо!

И когато най е тъмно и сякаш празно
в мен,...като пясъчен часовник душата
ми обръща се и всъщност чак сега
разбирам, че пълня я по-малко с всеки
Божи ден!