Събирам среброто на охрата есен,
и орехи сринали част от небето,
потънал бе в грижи смехът ти, а песните
на ятото птици, мигът бе отнесъл.
Снимки отмятам на топли спомени,
изпращам писма с адрес неизвестен,
парче по парченце, събирам отломките
на моя живот, от вчера до днес.
Илия Вълчев