автор: thestranger

Щом те видя, изгрявам и в нощ без луна,
както странник се радва на погледа,
с който влизаш в душата и пиеш тъга
и я сгряваш с два-три тлеещи въглена.

Така, както те чакам, е чакал среднощ
само вълк единак в пустошта -
да намери и сила, и злоба, и мощ
да живее с тази пуста душа.

Как самотник прокрадва се в нечий живот
да откъсне за себе си радост,
да избяга от страшния тежък хомот,
да открие усмивка на жалост.

Аз те искам, тъй както жестокия студ
привлича и съчките сухи
да го стоплят, както бедняк необут
моли за милост богатите глухи.

Не затръшвай ти нивга врата за доброто,
дето можеш да сториш на стареца сам.
Не отвръщай с невежество поглед, защото
ще откраднеш надежда без капчица срам.

Любовта ти ме къса парче по парче,
както хищник пирува над жертва.
Както влажни очи на ранено дете
търсят свойта спасителна черква.

И ръка да докоснеш е дар милостив,
дето в миг преобръща света.
Колко малко е нужно да бъдеш щастлив -
капка обич и стрък топлина...