автор: daro

Тя седи
и душата й
на две е превита.
Тя е встрани,
но е сред сенките
в черно.
Тя е отделна,
но още държи
ръката от восък...
покоя.
Гърдите й –
две сухи сълзи,
разлети по тялото
лягат.
Тя го целува.
Иска да заспи.
Но истината е
тиха и гола –
няма къде...