автор: Ivayla

Мирише ми на хляб. На селски, прясно изпечен хляб, с твърда кора,
омесен от сръчните корави ръце на хлебаря рано сутринта… хлябът на моето детство, който дъвчех още топъл по пътя към вкъщи, носейки го в зелената торбичка от плат…. Каква радост беше. Няма по-вкусно нещо от този хляб. И няма по-силен от неговия аромат.
И на зима ми мирише, защото сухата утрин боцка. И навън всичко е сковано, уж замряло, а тъй живо… защото под скрежта малките тревички не са забравили да дишат, очите им не са затворени, просто пред тях е пусната бялата лека пелена на зимата. И уж е заспало всичко, а пак усещаш ритъма на естеството, вечния кръговрат, който не спира, мълви, вика те, увлича те и води из незнайни водопади.. Нима това не е най-красивия сън? Най-плодотворния, най-истинският…когато на повърхността всичко е спокойно, а всъщност животът продължава своя ход, времето не спира.. и точно в този миг се усещаш по-жив от всякога. И тази живост не е онова буйно ликуване на пролетта, която напращяла и прекрасна избуява от всяка клонка на усмихнатия розов цвят. А това е тихия триумф на зимата, която непременно идва преди пролетта… именно в това затишие се случва живота. Той набъбва под покривката, узрява, изчаква момента, в който да почне да се показва отново, по-красив и див от всякога. Но кое е по-възвишено? Не знам. Но природата шепти. Говори с нас. Тупти в сърцата ни. И като малкото семенце под дебелия снежен калпак, ние също имаме зима. В която се учим как да посрещнем идващия живот, как да се изправим гордо като златния клас пред жаркото слънце, как да се свием, щом буря настъпи. Огледай се и виж лика си в снега, остави отпечатък от ръцете си в него. И почувствай,че сме едно, че има сезони в душата, има сезони и в природата. Че както горската птичка сутрин пее, така и сърцето ти пее заедно с нея. Че както снежинките рисуват по прозореца, така и миглите ти премрежват погледа… Затвори очи. Отвори ги. И вдишай! Целия въздух е твой! И песента на птичето е твоя, и ти принадлежиш нему. И каква прекрасна феерия е светът, какво чудно хоро се е завъртяло, какви буйни искри хвърля огънят на живота. И как искам да извикам: „Аз живея! Вижте ме, аз живея!“