автор: botyofentiev

Съблечи бавно срама
и го хвърли на земята,

вземи ми ума,
пороби ми душата.

А после с красиви движения
ме приласкай в кревата,
където взривът на моето вдъхновение
ще победи самотата.

Разбий всяка моя фантазия,
разкрий ми голата истина,
скрита във формите на екстаза
и тази викаща плът ниестово.

Моята обич ще те обвие
със спонтанните си ласки,
телата ни ще рисуват и ще се бият
в неописуеми сласти и краски.

Изригващи звезди
ще са сърцата ни,
пулсиращи искри –
в грима, в косата ти.

И в ритъма на съзидание
времето ще спре,
ще прелетим през разстояния,
забравили за думата „къде”.