автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Придвижваше се бавно, като се стремеше да не привлича вниманието на Тъкачите, неволните пазачи на това място. Дългокраките Сребърни Паяци не се интересуваха от хората по принцип, но ги движеше безкрайно любопитство и можеха неумишлено да насочат вниманието на пиратите към нея. Онези знаеха за тях, ползваха ги за безплатен патрул и не се заглеждаха много по ръба.
Нещо меко притисна дланта и в почвата. От изненада и изумление Александра едва не се изправи. Попипа кортика, хладината на оръжието я съсредоточи. Тя плъзна пръсти по гравюрите, не още, това просто беше един Тъкач, който дори не смени посоката си и приклекна съвсем наблизо. Ако протегнеше ръка можеше да докосне мъхестото му краче. Да любопитството, това ужасно гладно чудовище, което с фините си бургиики чоплеше в съзнанието. Жалко че не можеше да съперничи на ненаситността на Алчността, тогава света би бил по различен.
Реши да изпробва теорията си. Присламчи се до Паяка и полекичка се покатери. Мускулестия крак бе покрит с ноктовидни грапавинки и по извивката му, подобно на училищен лост невредима се спусна на гърба му. Десетоногото мигом се изправи до максималната си височина и продължи привидно безцелното си мотаене по ръба и навътре в кратера.
- Добро конче – потупа го лекичко. По дланта и премина слаб ток, недостатъчен да я нарани, но достатъчно мощен да различи прости морзови фрази. Сребърния Тъкач и припомни опасността отгоре и я прикани да се насочи към някоя от полупрозрачните* връхни люспи с които завършваха краката му. Тя щеше да отрази опипващите сигнали на орбиталните шпиони и да и даде възможност обстойно да огледа града докато блуждаещият танц на доброволният и гид я отвеждаше към главната кула на космодрума.

***
Приземи се меко на предпоследната платформа на кулата, почти до самия порт. Придвижваха се последните индивиди от тази пратка и от кораба вече изтегляха външните мостици. Присъствието и остана невидимо за патрулите, но тя съзнаваше че въпрос на време. Все пак бе достатъчно шумна и стресна едно Оръжие. Той веднага се превърна в прозирна мъгла, тя се възползва мълниеносно:
- Остани така – тона и бе достатъчно остър Оръжието да я възприеме за първичен приоритет следващите няколко часа – Стой наблизо!

***
Браво на теб приятелю, нашето момиче е на борда – мислеше си капитана, като оглеждаше одобрително профила на млад Хамелеон. Жълти присвити очи, отровно зелени стиснати устни, морковен тен и коса като пламък откриваща малки заострени уши. Една особена мараня се носеше около нея, прозрачна мъгла, която необиграното око на обикновен контрабандист не би уловила. Спести му поне две сериозни неприятности като избра този облик.
Първо Хамелеоните можеха да менят пола си и никой не можеше да се усъмни в бройката на партидата. И по страшното, така никой не можа да види издайническата прилика на девойката със стария пират.

(следва продължение)
09.10.2014г.
* полупрозрачен – материал който пропуска само в едната посока