автор: Lefty

Не вярвах, че те има.
Не мислих, че мога да те докосна,
не в полет, а когато си слаба,
привела глава на гърдите си - хлипаща фея.
Разчуствах се.
В този миг поисках да съм океан и да измия сълзите ти,
така както океанът изглажда пясъка след стъпките ни.
Една вълна да съм и раните да заздравеят.
Да съм солен, но като мехлем да излекувам
болката, която те яде.
Нищо, че откровеността ми, ще те драска.
В океана има скали, така както розата се ражда с бодли.
Уви,
аз съм просто човек.
Мога да предложа рамо плюс носна кърпичка.
А ти, бъди океан за себе си.