автор: Marta

Освен, че е глагол, съществително, прилагателно, притегателно, абсурд,
алегория, метонимия, литота, Лолита, хипербола и тропа с всички тропи, с всички свои слънчеви и дъждовни копита по покриви, паважи и первази... Не стига, че е памфлет, ода, сатира и сее есета, есени и стихове - има цели свои целини със стихове и вероятно прелестни зелени лехи с целина между стиховете - любовта е оксиморон. Не само защото е въздух за всяко влюбено същество, и е мойра, не само защото е остроумна, насмешлива и жива. Непомислимо жива. Любовта е убийствено жива. Несъвършена. Чиста. Честна. Читава. Противоречива като живота. С летенето-пропадане, със задължителната си ненужност, със сладката си мъка, със смеха и сълзите, които връхлитат и се сменят така внезапно. Любовта е светлия уютен мрак на началото и тъмното на края, началото, края, началото...Всичко, което ни заобикаля, заобля, обелва, боли и бели. Облестява ни. Любовта, която Е.