автор: Lefty

Моят прозорец е различен от твоя.
Нито е кръгъл, нито квадратен.
Твоето днес е моята скука-
ден подир ден все сиви и зли
се настъпват...
Душата ми за теб е просто израстък
пришит върху два крака и чифт рамене.
Боде те моята смелост,
заекът спи във нозете ти - малък и жалък
афиш на твоята слабост.
Моята истина е лъжа във очите ти.
Твоите мисли са празни килери в дома ми.
Добри сме?!?- всеки за себе си,
от своята кула е кралска особа,
готова да брани своето верую.
Къде е балансът?- там, където конеца се къса.
Там, където моето лято е твоята зима и
моите дела те превръщат в безделница
а за мнозина аз и ти сме едно.
Едно противоречие.
Едно домогване.
Една битка.
Едно надмощие.
Една суета безрасъдна, защото
Аз не съм Ти и никога няма да бъда.
Ние сме илюзия, но истинска в очите на другите.
Огледални сме, но по свое му.