автор: gringo

Девета глава (продължение)


Сутринта Теди се събуди пръв. Внимателно, за да не събуди спящата девойка, се измъкна от леглото, облече се, отиде в кухнята и наплиска лицето си със студена вода. Отвори вратата на хладилника и погледна вътре.
Десетина яйца, парче изсъхнало сирене и парче луканка бяха единствените му запаси. Нямаше кой знае какво, понеже обикновено се хранеше навън, нередовно и по различно време. Домакинските навици му бяха чужди и дори кафе пиеше сутрин извън дома си. Наля кафе и вода в кафеварката и я включи. Откачи тиган, висящ на стената, сипа малко олио и счупи шест яйца в него. Погледна в кутията за хляб. Имаше за късмет, един - ръжен, нарязан и опакован. Извади го и отдели няколко филийки за печене в тостера. Беше към осем часа и слънцето вече надничаше в кухнята. „Още един горещ ден се задава.” - помисли си младежът, загледан в цвъртящите яйца. С всяка изминала минута си даваше сметка все по-ясно, че въпреки разтърсващото преживяване през нощта, гордиевият възел от проблеми се бе завързал още по-здраво. Седнал пред масата, върху която, - какъв подвиг! - сам бе сервирал скромната закуска, той мръщеше чело, заслушан в шума от плискаща се вода в банята. Не бе чул нито отварянето на вратата, нито стъпките на момичето, което също се бе събудило и влязло в банята. Погледна часовника. Девет и половина... Отпиваше по малко от кафето и продължаваше да осмисля случилото се. Колкото повече мислеше, толкова повече вълшебството от нощта постепенно избледняваше под ярката дневна светлина и решителността малко по малко го напускаше.
Шумът от шуртящата вода в банята престана и след малко в кухнята влезе Мимето.
- О, Теди, ти си чудесен!
- Нищо особено, кафе и пържени яйца... Проста работа!
- Няма значение какво е, важното е, че си я направил.
Вгледа се за миг в лицето му, после доприпка до него и се опита да го целуне, но той се дръпна и целувката и попадна върху носа му. За малко щяха да разлеят кафето.
- Ей, стига детинщини! Ще ми опропастиш целия труд!
- То пък един труд!
Замълча, после го погледна лукаво
- Ако си послушен, може аз пък да ти правя закуската!
- Сядай и яж, защото ще изстинат, пък после ще приказваме!
Мимето му се усмихна и седна послушно на стола. За кратко се възцари тишина. Но само за кратко. След като изяде едно яйце и си изпи кафето, като непрекъснато се усмихваше, тя зачурулика отново, сякаш съзнателно отпъждаше всичко от себе си, свързано със заплетената ситуация, в която бяха попаднали. Но угрижената физиономия на момчето ясно говореше, че то се измъчва и че е наложително да вземат решение как да се държат за в бъдеще и какво да предприемат, за да се освободят от капана, в който бяха попаднали. „Вуйчо ми! Депутата Петръчки! Моят благодетел и втори баща - умен, циничен и отмъстителен като слон. Моят проблем. И на Мимето. И на българския данъкоплатец. Тоя тип хора, тая порода, призвана да води стадото, която колеше и бесеше. Те, всичките тия Пръчовци, имаха всичко - техни бяха и заводите, и курортите, и ски-пистите, и подземните, и надземните богатства. И момичетата, които развращаваха с парите и властта си и ги превръщаха в проститутки. Като Мариана, като Криси, като Жана. И самите те си бяха виновни, но кой може да ги съди за това, че бяха предпочели да станат любовници на хората, които притежаваха власт и пари? Какво му е по-доброто да си вадят очите в някой шивашки цех по дванайсет часа на ден и да ги псува грък или турчин, или някой друг, дошъл от майната си заради евтината работна ръка?! И накрая да ги изнасили, ако му хванат окото, но без да им плати и стотинка. И какво, че в общество, в което само бандитие и престъпниците са привилегировани и закриляни от събратята си във властта, ще си останат морални и честни? Как може той, Теди, който заради парите се бе продал на вуйчо си, да се възмущава или укорява Мариана и останалите за това, че са предпочели лесните пари и лъскавия начин на живот? Лошото беше, че идваше момент, когато всеки трябваше да плати цената за своя избор. И отърване нямаше. Едва сега Теодор наистина осъзна колко прав беше починалият му баща, когато му говореше, че всеки човек си плаща за начина, по който живее. И беден, и богат. И че изключения няма. Та нима той самият, с натъпкани в джоба пари на вуйчо му и с кола, купена пак от него, не гледаше с леко съжаление на унилите хора, чакащи по спирките зиме и лете, ходещи всеки божи ден да блъскат по осем часа за келявата заплата от триста лева, на ровещите в кофите за боклук клошари, на селяните - дребни фигурки, прегърбени по нивите от двете страни на пътя. Чувстваше се различен - свободен, млад, с достатъчно пари в джоба и с никакви други задължения, освен тези към вуйчо му. И ето как всичко се обърна надолу с главата. Тежеше му все повече и повече спомена за побоя, който нанесоха с мъртвите вече Марио и Жоро на невинен човек, за да го сломят и подчинят на волята на Пръча, съжаляваше за историята с наркотиците и това, че се наложи да го спасява вуйчо му, съжаляваше, че прие да му стане „момче за всичко”, без да осъзнае, че така става зависим и опропастява живота си... А не съжаляваше ли и за това, че се забърка с момичето, което седеше пред него, гледаше го с любов и му вярваше, това момиче, на което снощи шепнеше любовни слова и казваше: „Обичам те”? Отново в съзнанието му се появи другото, „момичето с червените коси”, зазвуча пак блусът на „Омега” и го връхлетя и смаза горчиво съжаление за проявената слабост през нощта. „Не биваше да се поддавам на глупавите чувства, не трябваше да стигам до края... Поне да не бях казвал, че я обичам! Сега тя ще очаква да оправя кашата с вуйчо ми... А това е невъзможно! Вътрешният му глас пак се обади: „А може би просто си страхливец.... Страхливец, който не може да поеме отговорността за постъпките си...” Теди не му отговори.
Мариана наблюдаваше облаците по сериозното лице на момчето и се досещаше за бушуващата буря в душата му. Не беше глупава и осъзнаваше, че и двамата са приклещени от така стеклите се обстоятелства до стената и само с цената на много кураж и още повече късмет ще могат да се измъкнат. Реши да го улесни.
- Теди, не се измъчвай. Разбирам, че положението е невъзможно. Ти не можеш да се изправиш пред вуйчо си и да му заявиш, че... - девойката се запъна, - изглежда, съобрази в момента нещо и не довърши изречението. Погледна сериозно право в очите момчето запита: - Теди, отговори ми искрено само на един въпрос. Много те моля. Това е много важно за мен. Най-важното в момента. Каквото и да ми отговориш, знай, че ще го приема, стига да не ме лъжеш - от съжаление или от каквото и да било друго. Знай, че единствено лъжата ще доведе до непоправими последствия за мен и ще ме направи нещастна завинаги...
Въпреки налегналите го черни мисли младежът се усмихна:
- Леле, каква пледоария само за един въпрос!... Значи ми нямаш доверие? След всичко, случило се между нас...
- Имам ти доверие и точно от това се страхувам. Знам, че не си мръсник и имаш добро сърце и затова се опасявам, че може да ме излъжеш, за да не ме нараниш... Моля те, не го прави...
- Бре-е-ей, каква психоложка се извъди! - продължи да се шегува с натежало сърце момчето. - Не се притеснявай, разбира се, че ще ти отговоря честно. Нали самата каза, че имам благородно сърце!
- Не е смешно, никак не е смешно... - очите на Мимето овлажняха.
- Е, питай де, как да ти отговоря, като не съм чул въпроса?
- Добре, кажи ми, обичаш ли ме? Или снощните ти думи бяха изречени ей така, само под влияние на емоцията? Или от съжаление? Моля те, Теди, бъди искрен с мен. Обещах ти, че няма да правя сцени и няма да се самоубивам! - и девойката погледна умолително младежа.
„Какво мога да и отговоря! Само едно...Каквито и да бъдат последствията, съм длъжен да и отговоря само по този начин... защото иначе няма да мога да се понасям... Достатъчно съм постъпвал като егоист и непочтен човек. И не мога повече да продължавам по този начин, независимо какво ще ми се случи...” Вдигна очи и с твърд спокоен глас тихо изрече:
- Обичам те! Досега не го осъзнавах, но тази нощ ме накара да го разбера. Ясно съзнавам невъзможното положение, в което сме и не знам какво ще ни се случи, но няма да те оставя... Освен ако ти си решила да се омъжиш за депутата Петръчки и да станеш депутатка.
Мимето се взираше безмълвно в него, опряла сковано гръб на облегалката на стола и устните и леко потрепваха. Големите и черешови очи блестяха и бяха изпълнени с решителност. Наведе се, доколкото и позволяваше дребният и ръст, през масата и постави пламтящите си длани върху лежащите на масата мъжки ръце и също тихо, но отчетливо и с решителност в гласа произнесе:
- Обичам те, само теб обичам и никого досега не съм обичала така. Ти ме направи най-щастливата жена на света и даже да съм жива само миг още - не ме интересува. Сега ме изслушай. Не се измъчвай за нищо. С твоя вуйчо и с моя досегашен... м...м...м, вече е никакъв, ще се оправя аз. Нека запазим всичко между нас. Никой, ама никой не трябва да научи. Да си мислят, че напирам да ставам депутатска съпруга. Когато разберат, че вече нямаме нищо общо, ще останат много изненадани. Ще се виждаме тайно, с всички предпазни мерки. Както по филмите..Не ще ти досаждам, няма да те карам да се жениш за мен, но искам да ми обещаеш едно...
Докато слушаше думите на девойката, Теди усети как стоманеният обръч от неразрешими проблеми, стиснал слепоочията му, се отпуска полека и че започва да диша по-спокойно. Съзря светлина в тунела, но се опита да прикрие обзелото го облекчение. Реши да изслуша докрай намисленото от Мариана и после да говори. Не биваше да върши повече глупости, а да използва всяка възможност, за да се освободи от вуйчовата зависимост. Спокойният и уверен глас на девойката го изненада Кога измисли всичко и какво и даде тази решимост?! Момчето не можеше да проумее най-простото нещо - че една истински влюбена жена няма да се спре пред нищо, за да бъде с любимия си. И че, окрилена от любовта си, е способна на всичко, дори и на най-страшното престъпление. Защото влюбеният е по-непредсказуем и от лудия, и от пияния. Теди имаше чувства към момичето, но би ли направил всичко, би ли рискувал живота си за тях. Не бе сигурен.
- Искам да ми кажеш, когато спреш да ме обичаш. Когато сърцето ти охладнее или пък когато срещнеш друга. Аз съм твоя и докато ме обичаш и желаеш, ще бъда твоя.. Но не искам да ме лъжеш.
Момичето бе станало жена – всеотдайна и жертвоготовна. И най- малко мислеше за себе си. Щастието на любимия бе единственото желано от нея щастиие. Бе готова да умре за него. Всичко извън това всепоглъщашо чувство беше без значение.
„Малко ли или много иска? - запита се Теди. - Може ли с леко сърце да и обещае? Да не лъже! Да и обещае, че няма да лъже, не значеше ли още сега да я излъже?” В главата му зазвуча отново блусът на „Омега” и момичето с червените коси изплува в съзнанието му, а след него се появиха и още куп други жени с приканващи погледи. Но всички пътища за отстъпление бяха отрязани. Сам, с досегашния си начин на живот, с проявеното лекомислие през нощта изведнъж се оказа обвързан с момичето, което вуйчо му искаше да направи своя жена. Каква каша само! Вече не държеше лостовете на живота си, налагаше му се да приеме, че настоящето и утрешният му ден зависят от това, доколко Мариана ще съумее да се откопчи от Петръчки. Но дори и да успее, когато Пръча научи, че тя живее с него, картинката ще му се изясни на часа и той веднага ще нареди пъзела... „Не е тъпак вуйчо ми! И ако не ме убие, най-малкото завинаги ще ме презре. Защото той ме спаси от затвора, а аз му взех жената, по която се бе увлякъл. Като че нямаше други жени... И за капак на всичко след като цялата нощ съм и шептял, че я обичам, сега, още на следващата утрин изпитвам колебания и не съм сигурен в чувствата си. И товар ми падна от плещите, като ми каза, че отношенията ни ще останат тайна и че тя сама ще се изправи срещу вуйчо ми. Какъв характер се криел в това крехко телце! Вместо аз като мъж да застана пред него и да му кажа цялата истина, с облекчение завирам нос под полата и и се надявам нещата да се оправят....Но дори вуйчо, отвратен и от Мимето (което е малко вероятно), и от мен (което е съвсем сигурно), махне с ръка и заживее по старому бохемски (което ми се струва невероятно), аз трябва да живея с Мимето и може би дори да се оженя за нея! Мамка му, как човек сам се закопава! Ей богу, ако някой ме попита как я докарах до тука, сам няма да мога да му отговоря!...”
Всичко това за секунди премина през главата му, докато гледаше успокоеното и сериозно лице и все по-ясно разбираше, че може да и отговори само едно. Чу гласа си убедено да казва:
- Обичам те и щом държиш на това, макар че е безмислено, ти обещавам, че ако се влюбя в друга жена или ми станеш безразлична, да ти кажа веднага.
- Добре, Теди, вярвам ти. Не искам заради мен да си нещастен и да ме чувстваш като бреме.
- Не съм нещастен и спри да говориш такива неща! Но смятам, че не ти, а аз трябва да говоря с вуйчо ми.
Още докато казваше тия думи, той усещаше, че не е искрен, но пък му беше ясно, че е длъжен да ги каже и да се постарае да убеди момичето на всяка цена да се съгласи с него, защото въпреки страховете си в противен случай нямаше да може да се понася. „Ако няма друг изход, поне да не ме е срам от себе си.” В желанието си хем да се държи достойно, хем да си спести неприятностите и да остане кормчия на собствения си живот, Теодор не осъзнаваше, че това е невъзможно и че всеки един избор води до ограничения и ни налага да се съобразяваме с определени неща, да търпим определени лишения и да понасяме тежки удари. Свикнал да се плъзга по течението до този момент, скрит зад широкия гръб на Петръчки и разглезен от отношението на жените, той не бе свикнал да поема отговорност, нежели да живее с друг човек, да споделя, да вниква в душевното му състояние, да прави жертви за него. С други думи, въпреки доброто си сърце, интелигентността си и схватливия ум, егоизмът се бе вкоренил дълбоко в него. Още повече, че едно евентуално скарване (в най-добрия случай) с вуйчо му ще го лиши от средствата, които ще му обезпечат спокойствие и независимост по време на следването му. Щеше да му се наложи да работи, да се ограничава. А как Мариана ще свикне с ниския стандарт на живот? От какво ще живеят двамата? Нали няма да я праща на улицата...” „Където е била досега!”- вметна вътрешният глас. Сърцето му болезнено се сви. Колко просто и ясно изглеждаше всичко през вълшебната нощ, когато държеше Мимето в прегръдките си... И колко объркано на сутринта... Нищо не беше се оправило, нищо не се беше разрешило... „Постъпи като мъж, говори открито с вуйчо си и приеми последствията, или още сега признай на момичето, че не си готов за обвързване и макар че ще се окажеш страхливец и нищожество в очите и, всичко ще свърши и ще може да си отдъхнеш. Ще запазиш отношенията с вуйчо си и няма да се лишиш от подкрепата му. А той сам ти каза вчера, че те има за син... И може не само финансово, а в много други отношения да ти помогне. Глупак си, Теди, голям глупак си! С необмислените си постъпки сам сечеш клона, на който седиш. Не разбираш ли, че имаш само две възможности - или да се обвържеш с това момиче и да започнеш от нулата, или да скъсаш с нея и използваш позициите на депутата Петръчки. И не забравяй, че на пръсти се броят младежите с вуйчовци-депутати, готови да се грижат за тях като за синове! Това е златен шанс, особено като се има предвид , че след изгубения милион вуйчо ти се стресна и не иска да те забърква повече в неговите далавери. Беден, обвързан, но честен (дявол знае какво означава „честен”), или осигурен, свободен, но с мъничко угризения! Избирай! Сега или никога!” „Пак тоя шибан глас” – ядоса се Теди и отново се намръщи.
- Теди, какво ти е? Пак се намръщи!...
Девойката се вглеждаше изпитателно в лицето му. Младежът тръсна глава.
- Нищо, Мимче, замислих се за последствията. Като му кажа всичко, не знам какво може да направи. Тоест, знам. И затова се старахувам за теб. И за себе си, разбира се..... - реши да бъде „умерено откровен”.
- Нали се разбрахме! - миньончето отново хвана ръката му, пусната преди малко. - С никой няма да приказваш и няма да правиш нищо. Аз ще се погрижа за всичко и аз ще се оправя с депутата Петръчки! Добре го познавам и знам как да постъпя.Всяка твоя намеса ще опропасти всичко! Аз забърках кашата с него, и аз трябва да я оправя. Вашите отношения няма да се променят и ти ще си останеш любимият му племенник....
- И как ще стане това? - иронично попита момчето, - Да не би да притежаваш вълшебна пръчица или пък си хванала златната рибка и тя е обещала да ти изпълни три желания?
- Няма никакви пръчици и златни рибки. Нещата са много прости. Стига да не направиш някоя глупост и да се издадеш преждевременно. Не бих имала нищо против да се изправиш срещу вуйчо си и се радвам, че си готов да го направиш заради мен, едно момиче с минало, с което не се гордее, но ти повтарям, че само ще го озлобиш. Трябва да постъпим умно, обмислено, да не действаме слепешката. Налага се да бъдем търпеливи....
- Колко търпеливи? И какво ще постигнем с търпение?
- Всичко, любими мой, всичко! Ще бъдем свободни да се обичаме! И няма да ни е страх нито от депутати, нито от бандити. Защото ще сме приключили с тях!
- Дали те ще са приключили с нас, в това е въпросът! - горчиво произнесе Теди.
- Ако ме слушаш, всичко ще се нареди!
- Едва вчера ти казах, че те обичам, и ти на следващия ден ми казваш да бъда послушен. Не е ли малко раничко? - пошегува се той, макар че хич не му беше до шеги.
- Ще се нареди, ти само за това ме послушай и ще ти кажа как ще стане. След като по единия или другия начин скъсам с Петръчки - нямам намерение да го протакам и да търся някакъв подходящ момент, защото никой момент не е подходящ да такива неща, ще се покрия за известно време, в смисъл че няма да се появявам по тези места, където са свикнали да ме виждат. Ще си намеря работа и макар и да ми се наложи да живея скромно, ще се справя. Искам да забравя досегашния си живот и макар че едва ли напълно е възможно, поне ще опитам!...
Теди мълчеше, а тя продължаваше със сериозен тон да излага простичкия си план:
- И сега идва най- важното. След като вече той не ме вижда, ще се примири с времето. Въпросът е в това, че нито и за миг не трябва да му хрумва, че ти имаш нещо общо с моето решение да го оставя. Ако разбере, тогава наистина ще стане страшно. Но все пак някак ще го преглътне, ако, примерно, след две години, разбере, че ти си се влюбил в мен, започнал си да ме задиряш, а аз съм ти отказвала. Даже е добре да научи как „за нищо на света не искам да имам нещо общо с племенника на човека, от който съм избягала”. Той ще почне да те убеждава да ме зарежеш и... така нататък, ясно ти е...
Теди започна да схваща накъде бие девойката. И не му беще неприятна посоката на мисълта и. Защото малко по малко осъзнаваше, че ако стратегията на Мимето проработеше, той щеше да остане любимият племенник с всички произтичащи от този факт преимущества. И ако успееше да внуши на вуйчо си, че прави наивно същата като неговата грешка, подмамен от „коварната неблагодарна изкусителка”, то Петръчки дори би го съжалявал за глупостта му... Мечти, мечти... Макар че... кой знае..Какво ли не става на тоя свят. Всичко това Теодор съобразяваше, като слушаше същевременно внимателно думите на девойката.
- Много са цели две години да се крием! Как ще издържа!
Мариана сладко му се усмихна:
- Та няма да сме на различни континенти. София, слава Богу, не е село Печурково с петдесет къщи и сто и петдесет жители, така че ще имаме възможност да се срещаме. Само трябва да сме много предпазливи.. Да не ни засекат сегашните ни познати... И вуйчо ти най-вече. И има още нещо - замълча за миг, после продължи, - може да ми се разсърдиш, но през тия, да кажем, две години, ще можем да премислим много неща и да се убедим, че чувствата между нас не са нещо временно и мимолетно... Знам, че ме обичаш, но утре? А в други ден.А след две години?
- Глупости! Я да караме едно по едно...Все още не ми е ясно как ще убедиш моя див вуйчо да те остави...Не случайно му викат Пръча! Вярно, посвалил е малко гарда, и него го поочука животът, но още е в кондиция. Та това ти казвам - не ми е ясно как ще го накараш да се откаже от нещо, което вече смята за свое? В случая това нещо си ти. За мене това си е направо „Мисия невъзможна”!
И той се вгледа в очите на девойката, за да открие някакво разколебаване и страх, че ще се справи. Не откри нищо такова. „Брей, какво мъжко момиче! Аз съм едно нищо пред него. За всичко е помислило. И за мен - да не би да ме изложи на опасност. Дали пък наистина толкова много ме обича?” - с нарастващо уважение си мислеше Теди.
- Имам си начини. Това си е моя работа.
- Ей, да не разполагаш с материали или нещо, с което да го изнудваш? Ако е така, си загазила! Изобщо не си го и помисляй!
- Не се тревожи, глупчо! - засмя се момичето - Казах ти, остави на мен. Само да не се издадем - и ще бъдем волни птички!
„Има характер, не може да и се отрече ни ум, ни смелост. Куражлия момиче. И ме обича. Какво ми трябва повече. Май сега се чувствам по уверен.” „И как иначе! Остави на едно момиче цялата мръсна и опасна работа, а ти като някой турски султан ще си лежиш и ще си гладиш тумбака в очакване на известието, че всичко се е уредило по най-добрия възможен начин. Както казват, „И вълкът сит, и агнето цяло!” „Млъквай, каквото и да си и който и да си! - озъби се на вътрешния си глас Теди. - Това е най- доброто, което може да се направи в тоя момент". И вече на глас:
- Да бъде, както казваш. Може би така е най –добре. Но ще ми се пръсне сърцето от притеснение... И страх.....Кога най-рано смяташ да говориш с вуйчо ми?
- Колкото се може по-рано. За да му спестя унижението от едно неприето предложение за женитба.
- Хубаво. Искам да ми се обадиш веднага.
- Бъди спокоен. Но трябва вече да тръгвам..Ще ме откараш ли до нас?
- Ами ако ни види някой вуйчов шпионин? Или самият той?
Мариана стана, отиде при Теди и го прегърна.
- За последно, любими! И от този момент ще бъдем тайните любовници...
- Май доста романтични филми си гледала! А днес какво ще правиш?
- Ревност ли долавям? - отново се засмя момичето и продължително целуна младежа, който се изправи и отговори на целувката. Беше се успокоил, неразрешимите до преди малко проблеми не изглеждаха толкова страшни, а девойката така ухаеше на младост и свежест, че той не се сдържа, грабна я през кръста и я понесе към спалнята.
- Ама Теди, какво правиш?! - опита да се съпротивлява момичето.
- Точно това! - задъхан изръмжа младежът и я хвърли на широкото легло. Мимето изписка леко, уж уплашена.
- Пусни ме, ненаситнико, звяр такъв, уморена съм и трябва да и тръгвам!
- Не преди и да си платиш за возенето!
Последвалите писъци и протести бях заглушени с целувки и скоро малките юмручета, които налагаха по гърба разгорещения и пухтящ младеж се разтвориха и нежните пръстчета на отмалялото момиче обвиха любовно загорелия момчешки врат. Така тайният стратегическият план за обезвреждането на разгонения Пръч и спасяването на принцесата от потните му обятия бе изготвен, подписан и подпечатан в леглото от обичния му племенник и любовницата му неколкократно, с пълното съгласие и на двамата.

Следва