автор: Lorena

В шепите на лутащо се чувство
приютявам котки и гарвани.
В залеза крия вини,
но винаги грешна оставам.
Пришивам струни на хоризонта-
да разплакват от скитане
и все не познавам
кога тревата е ниска.
Заших копче на слънцето-
да прикрива усмивките
и все така те обичам-
объркана до безмислие.
Сега хвърлям вятър в стъпките
с глас на кокичета-
да напомня за мене
и обич да срича.
Довечера ще захвърля
всички стари предания,
ще нарисувам облак,
в който да те хвана.
После ще близна изгрева-
с твоя дъх и ухание.
Не спирай да дишаш
и аз ще го правя.