Есенен вихър
довява мрачни мечти,
прелитат като ручей бистър
ята от падащи звезди.
Ронят златолистна хубост
уморени натежали клони,
есенна красива лудост
първите сълзи отрони.
Сбогуване на слънцето с брега –
какъв завършек на една любов...
Прекланя се небето пред студа,
животът дреме, за тъма готов.