автор: blagova

на колегите учители

А бяхме млади… Ех, а бяхме млади!
Красиви, вдъхновени… Убедени,
че класната ни стая е Аркадия,
а ние сме пастирите свещени.

Пастири на познание богати,
най –ценният от всички земни знаци.
На четите си млади - хвърковати
отдадени апостоли – бедняци.

Повярваха ни питомците умни.
След нас сега е армия огромна.
Не черноризци – рицари разумни
в епоха безразсъдна и преломна.

Предадохме ли точните уроци,
за да се справят в битките епични?
Открихме ли им светлите пороци,
как да обичат - нежни и лирични?

Следим със трепет всяка тяхна стъпка,
изрекли от сърце благословия.
И всяка среща с тях е сладка тръпка.
А всяка неудача – емболия.

Щастливи сме за техните успехи.
И духом сме до тях - отряд от пешки,
но в светлите учителски доспехи.
Не твърде млади…
Ех, но бяхме… беше!