Току-що се завръщам от планината, зареден с мощното въздействие на Естетическото силово поле и попаднах на този фрагмент в Хулите, доказателство, че съществува и Супертензора на естетиката, на езика на който се описва това поле. Чудесен фрагмент, който ми припомни великолепното наблюдение на Екзюпери /от Земя на хората/ за малкия Моцарт - дете с ангелски невинно лице, пътуващо във влака със своите родители - работници, комуто е съдено да загуби своя безсмъртен дух в "кратера на бедността" /цитат от Алдебаран, за който Екзюпери не се е досетил/ и да се превърне в "къс глина" /цитат от Екзюпери/, като своите родители. И Екзюпери завършва с думите: Не ми е жал за тези два къса глина. Не ми е жал и за стотиците източни народи, които живеят в нищета и мръсотия. Защото те отдавна са привикнали към това и дори изпитват удоволствие от битието си. Жал ми е за този малък Моцарт. Моцарт, който ще бъде убит...
Тук Екзюпери пропуска занаменателното "Амин", което авторът на този текст отлично добавя, като най-естествения възможен завършек на текста си, за който го поздравявам!
Бъди в отлично физическо и ментално здраве, Алдебаран, за да ни радваш и занапред с такива високопоетични текстове!