Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 88
ХуЛитери: 6
Всичко: 94

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Icy
:: Marta
:: Albatros
:: rajsun
:: BAIGEZAN

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСред пясъците на Саркания. Епилог и приложения.
раздел: Фантастика
автор: SAlexandrov

Автор: Светослав Александров

ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО

Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе.
– И тъй – разказваше Джоузеф, – неясни времена се очертават пред Църквата. Църковното Съвещание реши единодушно да даде на Колин сан на Наместник. Той ще ръководи Валия отсега нататък.
– А останалите? Не възразиха ли Бъкминстър, Бърбанк и Бърдан? – полюбопитства Евелин.
– О, не. Нали се сещаш, когато Колин пое накрая водачеството и реши да обяви край на Експедицията, това изглеждаше разумно дори в техните очи. Техни Преосвещенства са изключително лоялни на Геофрей, но никога не са очаквали, че може да се съюзи с доскорошните врагове на Валия. Това беше твърде много за тях. Да се съюзи с тарзиец и представител на Скитащото свещенство? Абсурдно. Не знаеха как да реагират. И тъй, след като от Трета експедиция изведнъж изчезнаха и Василий и тарзиеца, алборците бяха дълбоко смутени. Предложението им да изчакаме няколко дни за вести от Негово Високопреосвещенство и другите двама съобразно наличните ни запаси беше разумно, но след като дните отминаха, не можеха да предложат нищо друго. Колин обяви Трета Експедиция за неуспешна и ... това беше. Алборците мълчат и се примиряват с положението. Но най-ми е тъжно за бедния Едгар. Той е в шок от случилото се. За най-вярващия от всичките бе такъв удар!!! Честен и открит, доверието на Едгар в Негово Високопреосвещенство бе почти безусловно... – поклати глава Джоузеф.
– А какво мисли Колин за всичко това?
– Вероятно е доволен от очертаващото се водителство – изхриптя Джоузеф. – Скоро ще стане архиепископ. Всички смятат, че пророчеството на Геофрей за успех на Трета експедиция не се е сбъднало и това го компрометира. А и всички смятат Негово Високопреосвещенство за загинал. Но не му завиждам на Колин. Не знае какво наистина го чака. Ще трябва да се справи със страховити предизвикателства. Не само Геофрей го няма. Василий – също. Скитащото свещенство обвинява Църквата за това. Слуховете са, че се готви въоръжено нападение.
– И все пак, ако погледнем с оптимизъм, Трета експедиция не завърши с неуспех, тъй че поне за това пророчеството на Геофрей се сбъдна – промърмори Евелин.
– Така е, мило момиче. Благодарение на теб. Но историята не приключва дотук. Все още у нас са само Ключът на мъдростта и Талисманът на спокойствието. Но не сме наясно къде е Кинжалът на силата. Може би е в загубената за нас Сидонея? Не знам. Знам само, че наближава времето, когато Свещените предмети трябва да бъдат изявени на света. Може би най-добре би било още сега да отидем и да ги представим на Църковния съвет. Сега, след като Геофрей не е фактор, нямаме причина да забавяме. От нашето бездействие ще зависи съдбата на Църквата, но от нашето действие – също. Разумът ми казва, че не би било редно да ги задържаме. От друга страна, чувствам, че все още не му е времето. Как бих могъл да преценя?
– Не зная...
– Нито пък аз. Мисля, че трябва да почакаме малко и да се молим на Тристранния да ни води в правилния път. Между другото, как се справя баща ти?
– Тъгува. Никога няма да преодолее болката от загубата на Алан – промълви през сълзи Евелин. – Мисля си, че не те обвинява за смъртта му. Сега отдава всичко мило и драго за мен и Линда, милата ми сестричка. Но май вече не би ме пуснал никъде да отида. И няма да му се сърдя. Толкова много е преживял – първо мама, после единствения си син...
Джоузеф изчака търпеливо, докато Евелин се успокои.
– Имам още един въпрос към теб – поде тя най-накрая. – Тарзиецът каза накрая, че няма никакъв Тристранен Бог. Говореше го толкова уверено. Даже и аз се усъмних след всичкото това ходене в Пустошта, след всичките молитви. Смутих се как толкова лесно можех да отхвърля собствената си вяра. Нормално ли е?
– Разбира се. И аз щях да се смутя – за неин ужас отговори Джоузеф. Евелин го погледна въпросително.
– Разумно погледнато, не винаги има логика в това, в което вярваме – продължи Джоузеф. – Все пак говорим за неща, които нито сме ги виждали, нито сме ги пипали. Всеки от нас има своите съмнения, от най-обикновения човек до най-висшия духовник. Но не би ли било тъжно ако само и единствено суровата логика предопределя моралните устои? Има толкова неща, които не можем да видим и да пипнем, но знаем, че съществуват. И ти знаеш много добре какво имам предвид.
Евелин повдигна вежди.
– Любовта, например – отбеляза тържествено Джоузеф. – Обичам те.

ПРИЛОЖЕНИЯ

За света Саркания

Името на Саркания идва от дума на древен човешки език, отдавна изчезнал и потънал в забрава. Според поверията на човеците от Валия думата „сарканс“ е описвала червения цвят и по-точно специфичните пясъци, които се срещат в Червените земи. Доколко може да се вярва на поверията относно името на Саркания, не е известно. Тази част от историята не се потвърждава нито от Преданията в Книгата на Светлия пророк, нито от свещениците и епископите, за които светът е бил създаден такъв, какъвто е. А и за Църквата не са чак толкова важни тези подробности.
Валийските жители смятат, че светът е голямо място, вероятно кръгло, и не всички части от него са обитаеми. Всички обитаеми области се намират около Морето, наричано още Тристранното море, а останалото е Пустош. Със своите три залива Морето обгражда трите страни – Валия, Тарзия и Сидонея. Само Валия се счита за единственото безопасно място, за което може да се твърди със сигурност, че е избягало от влиянието на Мрачния пророк. Съдбата на Сидонея е неясна, а Тарзия в последни времена е настроена враждебно и нашественици от тази страна извършват периодични набези над мирното валийско население. Едва по-късно по време на Трета Експедиция за намиране на Ключа на Мъдростта става ясно от Загзъг, че страната е подвластна на Мрачния пророк, когото той нарича „Учителя“. Извън областите Валия, Тарзия, Сидонея, както и намиращите се между тях земи – Непристъпната гора (между Валия и Сидонея), Червените земи (между Тарзия и Валия) и Северните ледове (между Сидонея и Тарзия), светът се приема за изцяло необитаем. Валийците описват всичко на юг от Унилите хълмове с думите Южна пустош и повечето от тях са на мнение, че Пустош обгражда целия обитаем свят. Не всички са съгласни с това дали Пустошта е безкрайна. Някои мислят, че и тя в един момент свършва и че небето и земята се сливат в едно и не може да се премине по-нататък. Други твърдят, че тя граничи с бездънна пропаст. За трети Пустошта продължава до безкрай – ако вървиш, ще срещаш само пясъци.
Църковниците понякога спорят дали Тристранния Бог има влияние и в Пустошта, или неговото действие се ограничава само до обитаемите области.

За разумните същества

В Саркания са известни три раси разумни същества, притежаващи интелект.

Хората живеят в областта Валия. Повечето от тях не проявяват интерес към науката и технологичните познания и се задоволяват с това, което учи Църквата. Валийците смятат, че в миналото (преди идването на Мрачния пророк) хората са живеели много по-дълго от днес, макар че и в последно време мнозина достигат до грохнала възраст. Съвременните хора изкарват прехраната си преди всичко със земеделска дейност.

Тарзийците се отличават от хората по високия си ръст, по-обилното си окосмяване – вкл. силно развити вежди, космати крака, които завършват не с ходила, а с копита. Повечето тарзийци имат силно извит нос. Валийците са на мнение, че най-интересното при тарзийската раса е, че цветът на кожата се различава силно от тарзиец до тарзиец. Някои от тях са с по-мургава, матова кожа, други са със синкав оттенък, трети имат различни цветни петна. В миналото тарзийците са се занимавали предимно с отглеждане на животни и лов. Покрай Загзъг обаче научаваме, че в последно време те са усвоили тънкостите на науката и технологиите, вероятно от Мрачния пророк – техния Учител. Има признаци, че днес страната Тарзия е много по-силно развита от Валия. Тарзийците имат продължителност на живота колкото тази на хората.

Исполините са третата разумна раса в Саркания, но същевременно най-загадъчната и най-рядко срещаната. За тях знаем предимно от Църковните описания и илюстрации. Нито един човек не бе виждал Исполин до момента на провеждането на Експедициите към Силабор. Родната страна на Исполините е Сидонея и присъствието им в Пясъчния град, толкова далече от нея на Юг, остава неясно до този момент. Неясно е и защо те се държат агресивно и нападат Трета експедиция, при положение, че както поверията, така и Църковната история описват тази раса като невойнствена и съставена от мъдри същества. Описанията на съвременниците от Трета Експедиция, които успяха да видят Исполини, обърнаха внимание и на други странни факти. За разлика от изваяните статуи на Исполини в катедралата на Албор, тези в Силабор имаха само една ръка, а мястото на другата бе заета от хладно оръжие. Това доведе до редица теории – че има два вида Исполини (Сидонейски и силаборски), или просто някогашните древни Исполини са преминали в друг вид. Нито един от Исполините в Силабор не употреби човешка реч при стълкновението си с хората, което бе друго неочаквано явление... Загубили ли са дар слово Исполините?
Възрастта на Исполините надхвърля многократно тази на хората и тарзийците, като някои считат, че живеят вечно. Три пъти по-високи от хората, с металическа повърхност, Исполините са почти непобедими при схватка. Ако между хората и тарзийците може да се намери някаква визуална прилика, то Исполините почти могат да бъдат сметнати за същества от чужд свят.
Загадките около Исполините са твърде много и би било интересно някой ден да научим повече за тях. Едно обаче е ясно – Исполините навремето са притежавали машини. За някои от тях се твърди, че са могли да летят във въздуха. Сидонея е била и единствената страна с флот. Пристанище „Премъдрост“ във Валия служило единствено за акостиране на Сидонейски кораби, а самите валийците никога не са били изкусни в техния строеж. Във Валия се използват само лодки с проста конструкция. Но нито един човек не е стигал с лодка до Сидонея или до Тарзия – или поне не се е връщал от тези редки пътешествия, за да разкаже какво има там.

Летоброене

Във Валия няма официално летоброене. В различни части на страната се използват три вида. За нулева година обикновено се приема или годината на Сътворение на света, или годината на идването на Мрачния пророк, или годината на раждането на Светлия пророк. Скитащото свещенство използва най-често първата система. Според Скиталците годината, в която се развива действието на настоящия разказ, е 15 406-та – толкова време е минало от създаването на Саркания. Тук е коректно да се отбележи, че Скитащото свещенство се е появило много преди идването на Тъмния пророк, което обяснява защо то е резервирано към другите системи на летоброене. Поради тези исторически особености ученията на Светлия пророк са по-слабо приемани сред Скиталците. Би могло да се твърди, че представителите на Скитащото свещенство са най-автентичните последователи на Тристранния Бог.
Летоброенето, при което за нулева година се приема пристигането на Мрачния пророк, е на път да изчезне. Застъпено е само в няколко селца в североизточните части на Валия. Местните жители там твърдят, че падането на Небесната кула се е наблюдавало най-ясно от този район. Жителите на тези селца защитават тезата, че много от предците им са оставили детайлни писмени сведения за това падане и то се е случило 943 години преди годината, в която описаните в този разказ събития се случват. В подкрепа на тези теории са няколко буренясали и разпадащи се каменни блока с изписани писмена, които все още се намират из старите дворове на къщите.
Най-широко използването летоброене е това, при което за нулева година се приема годината на раждането на Светлия Пророк. Летоброенето се използва от цялата съвременна Църква. Епископатът смята, че раждането на Светлия пророк е станало 730 години преди събития на този разказ. На 50-тата година от раждането на Светлия пророк са свършили окончателно Страшните времена и са започнали Трудните времена.
Няма гаранции, че всички от горепосочените дати са точни. Даже при приемането на третата система, при която за нулево събитие се отчита най-скорошното от всички, е имало много спорове и караници между Епископите. Но въпреки очевидните несъвършенства, системите на летоброене вършат сравнително добра работа при записването на историята.

За Светлия пророк

Историята е забравила истинското име на Светлия пророк, но помни делата му. Като младеж открил дарбата си на проповедник, поради което станал свещеник в малка селска църква. Свещеничеството не продължило дълго – младежът, от една страна, не можел да се примири със страданието на валийците през Страшните времена, недоимъка на хляб и болестите, от друга страна проявявал голям интерес към историята на Саркания. За известно време постъпил на обучение в катедралата на Албор, където се съхранявали по-голяма част от известните сведения за миналото на Валия. На младежа бил предложил епископски сан. Бил толкова талантлив историк и такъв добър оратор, че съществувал шанс да стане дори архиепископ. Но повелята на Тристранния Бог била друга. Писано било той да тръгне по широкия свят и да издирва нови познания. Според поверията Светлия пророк е посетил през живота си Пясъчния град, а някои от мълвите стигат дори до там, че той е пропътувал благополучно до Тарзия и Сидонея. Тези мълви за посещението на другите две страни не се потвърждават официално от Църковната история. Ясно е, че освен с познания по история, Светлия пророк е придобил и лечителска дарба, опознал свойствата на растенията и започнал да лекува болестите.
По време на дългите пътешествия Светлия пророк пръв забелязал неумолимото настъпване на Южната пустош към плодородните земи. Осъзнал е, че борбата с пустините ще продължава дълги лета. Проучил кои растения първи загиват и кои все още могат да виреят в полупустините. Направил каталог на всички издръжливи храстовидни, дървесни и тревисти видове. След това предал познанието на талантливи и ученолюбиви валийци. Така бил създаден корпусът на Селекторите.
Това било необходима, но недостатъчна мярка за ограничаване на настъплението на Пустошта. За пълното спиране имало нужда от изграждането на високи диги, както и от строеж на нови напоителни съоръжения. Постепенно бил оформен Отряд за борба с Южната пустош, зает с тази дейност. Двете групи – Отряда за борба с Пустошта и Селекторите съществуват до ден днешен и съвместната им работа довежда до добри успехи. Когато Отрядът за борба с Пустошта строи диги, а Селекторите засаждат високи дървета на тях, се създават мощни бариери, които за десетилетия могат да ограничат нашествието на пясъците. Макар че пълното спиране на опустошението не е възможно.
Папирус, за който се твърди, че е официалният ръкопис на Книгата на Светлия пророк, се намира в музея на Тирий. Други свитъци, които са известни само на архиепископите, остават скрити в специално помещение на алборската катедрала и до тях достъп имат единствено Високопреосвещенствата.
Според Църковните предания, когато старостта попарила Светлия пророк, той се върнал за последен път в Албор и си взел сетно сбогом с Епископата. След което поел за последно към Южната пустош и оттам се губят всички сведения за него.

За Църквата

Църковната йерархия на Църквата на Тристранния Бог е изключително строга. Най-високопоставен е архиепископът. Той е не просто духовен лидер, но и управител на цяла Валия. Архиепископът не властва сам – Църковните правила изрично постановяват, че решенията се вземат колективно между него и Епископата на базата на Съвещания. Мястото на провеждането на Съвещанията е Алборската катедрала. Там се намира и управленският офис на архиепископа.
Във Валия има общо двадесет епископа, които са пръснати из църквите на различните населени места. Епископите най-често водят службите в неделя. Седмичните служби се водят от свещениците. Духовници с нисък сан като дяконите обикновено им помагат в организацията, почистването на църковната сграда, посрещането на хората, които идват на служба.
Единствено епископите имат право да се включват в Съвещанията и да участват в управлението на Валия. Изключения се допускат при болест или дълго отсъствие по уважителна причина. Тогава свещеник, но не и дякон, може да добие право да замести епископа на Съвещанието. За това се изисква писмен документ, подписан от въпросния епископ в областта или от два други епископа извън областта.


Публикувано от hixxtam на 04.10.2014 @ 11:03:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   SAlexandrov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.09.2022 год. / 11:31:33 часа

добави твой текст
"Сред пясъците на Саркания. Епилог и приложения." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.