автор: sradev

Вдъхновението е необходимо в поезията, както и в геометрията.
         Пушкин


Чета си един ден 1970 година в библиотеката на СУ някакъв учебник по алгебра и пълните събрани съчинения на Пушкин. Водя си записки и се опитвам да напъхам в главата теоремите от учебника. А главата мижи, бори се, и дори от време на време ме псува. Абе, всеки си е патил от главата си, та знае каква е.
После, не щеш ли, на изпита ми се пада точно една от тези теореми. Опитвам се да си спомня - нищо не излиза. Каква щуротия беше, как се правеше не ми идва до главата, а знам че е там. И в записките - също. Нейсе, изпита свърши, отворих тетрадката, "а-а така си беше", и пак забравих теоремата.

А стиха, който беше записан на същата страница на тетрадката и до сега го помня:
"Жены бедные боялись,
Чтобь мужья не проболтались.
Втайне думали мужья:
Провинись жена моя."

201004
Ниво: 1

Сладар