автор: daro

Седемточковата полусфера
под чадъра на сърнела
оставила си капката
кръвчица
като лепта
по листо на детелина.
Колко шеметно и умно
природата ни призовава
под стрехата на Единството!
Нас –
полукапките
полусферите
полуживите,
които се смаляват
до съставящи кълбета
от дъха на древни мъхове;
които с любопитни
и нестабилни пръсти
на голите си ходила
усещаме и ритъма в това –
да се отделим встрани
от градинката на
кръвния ни център;
да откажем впряга на
седемте свещени свята;
да се простим с кафеза – „остани”
в
„топличко ми е
уютничко ми е
щастлив съм”.

Зареан над мисловните пространства,
среднощният, без сън горящ
на гранитните си лакти
крепи везната.