автор: verginov

Нощта отново е пияна
и шумно свири на тромпет,
Луната дрезгаво припява
нестроен, облачен куплет.

А сънища кроят посоки
по тъмните воали на небе,
коварна мисъл на часовник
погубва песен на щурче.

И нещо сякаш си отива
по пътя, тръгнало към мен
и уж открива перспектива,
а всъщност ми предлага плен.

А друго сякаш ме намира -
върви без образ и без тлен,
игра на смисъл и мотиви
пречупени през странен ген.

Ухилен клоун на кокили
жонглира с чувствата у мен.
Съдба, загуби ли се, мила?
Намирай ме, че съмва ден...