Ремu се радваше на лека и спокойна бременност. И как би могло да е иначе - живееше в прекрасна вила в полите на Витоша, грижеха се за нея сякаш е принцеса, имаше на разположение всичко, преди още да го пожелае. От нея се искаше да износи чуждото бебе, нищо повече.
За пръв път в живота си имаше възможност да прави каквото си поиска. Детето не й създаваше никакви грижи, икономката го беше поела изцяло от самото начало. Ремu живееше сякаш извън времето. Знаеше, че това ще свърши с раждането на детето. Но засега имаше още много време и тя се наслаждаваше на всеки миг прекаран тук.
Беше ранна пролет, но на верандата беше закътано и тя с часове се припичаше на слънце с книга в ръка. Винаги беше обичала да чете, но тук за пръв път се отдаде със страст на четенето. Беше открила във вилата прекрасна библиотека. Някой с много вкус бе подбирал великолепни книги. И Ремu поглъщаше жадно книга подир книга. Така веднъж я завари Камен, който сега идваше доста рядко. Когато вдигна глава го видя да я наблюдава втренчено. Кой знае колко време беше стоял и я беше гледал как чете. Приближи се, взе книгата от ръцете й и учудено подсвирна:
- Ей богу, Ремu, не очаквах, че ще се захванеш с "тежката артилерия". Разбираш ли нещо от това, което четеш?
Ремu не счете за нужно да му отговаря, само леко се усмихна. Нека той си вярва, че тя е просто хубавка селянка от западналия дунавски край. Ремu няма какво да му доказва. Тя е наета тук на работа, не да го впечатлява.
Камен усети, че е прекалил. Странно как това неземно красиво момиче без думи успя да му каже колко е несправедлив и колко малко я познава всъщност. Окашля се неловко, но не се извини. Само додаде:
- Докато те гледах как четеш си мислех, че нещо в картината не е наред. И се сетих какво. Утре ще ти пратя люлеещ се стол, така ще ти бъде по-удобно.
Реми отново не продума, само леко се усмихна и продължи да чете. На другия ден столът пристигна - великолепна австрийска изработка, с меки извивки и ... малка картичка забодена на облегалката. Ремu я обърна и прочете: " Принцесо, накара ме да се почувствам пълен глупак! Така ми се пада! Утре ще ти донеса още нещо от Гарu за извинение."
Когато на другия ден Камен пристигна, гледката на четящата в новия стол Ремu спря дъха му. На фона на току-що раззеленилите се поляни над вилата, увита с дебелия шал и с книга в ръка, Ремu наистина изглеждаше вълшебно. Камен едва успя да откъсне поглед от нея и да приближи. Носеше увита книга.
- Прочети и тази, като свършиш с "Корените на небето", - каза неловко той. - После ако искаш, може да я обсъдим. Интересува ме мнението ти.
И той й подаде "Сияние на жена".
- Чела ли си нещо друго от същия автор? Успя да ме изненадаш като те видях с негова книга в ръка, затова се държах като идиот вчера.
- Четох веднъж, случайно - отговори Ремu. - После хукнах подир Десо и...нататък знаете. Сега като видях името на автора се зарадвах много. Все едно видях стар приятел.
- Какво беше чела от него? - попита Камен.
- " Животът пред теб". По-красиво и тъжно нещо никога не бях чела дотогава.
Това беше началото на тяхното приятелство. От този ден нататък Камен почна да идва всеки ден във вилата. Често носеше нови книги, които Ремu изгълтваше на един дъх. Завиждаше й, че има време за това. Неговата работа не му позволявала, а и когато имал време, някак не можел да се съсредоточи да чете. Предпочитал да отиде на бар, почти винаги сам, защото Анна все била заета. В къщи не го свъртало, ненавиждал да е сам сред четири стени.
Камен с изненада установи, че Ремu има чудесен литературен вкус, макар да бе само на 20 години. Седнали вечер край камината двамата коментираха любимите си книги и често след това разговорът преминаваше върху нещата от живота. Камен не спираше да се удивлява колко мъдрост има в това момиче. И колко сила да посреща нещата от живота без да се пречупи. Той не би се справил в нейната ситуация. Когато й го каза, тя само се засмя:
- Аз просто не знаех какво мога да понеса докато не ми се случи. Единствено гледах да оцелеем - аз и детето. Съвсем не мисля, че съм се справила добре щом ми се налага да съм тук сега.
Камен не се стърпя и попита:
- Искаш да кажеш, че тук не ти е добре?
- Не, не исках да кажа това. Само исках да кажа, че за мен да си майка е нещо изключително специално, нещо свято. То...то е подарък от господ. А сега ми се струва, че лъжа господ...
Камен не знаеше какво да каже. Тя беше права. Ремu продължи:
- Отначало мислех, че ще е лесно. Но не е. Не, не говоря за медицинските манипулации, след бoя, който ядох цели две години, това тук е нищо. Говоря за другото, за детето, което расте в мен. Знам, че е ваше, по принцип. Умът ми приема факта, но сърцето - не. Никой не ме предупреди - нито ти, нито лекарят, че няма да съм безразлична към него. Разбираш ли - това дете е и мое! То расте в мен, храни се от мен, движи се в мен, ние сме едно цяло. Не искам да мисля за това отсега, но... нямам представа как ще се разделим.
И Ремu впери невиждащ поглед в догарящите дърва. Камен не знаеше какво да каже. Той, умният и свикнал да получава всичко от живота мъж, за пръв път си даде сметка, че това, което правят той и жена му не е просто плащане за някаква услуга, а нещо, което ще има отражение върху всички участници. Че Ремu не е просто утроба, която са наели, а човек с чувства и мисли. Че Ремu се е съгласила да износи тяхното дете, но това съвсем не я прави бездушна към малкото растящо човече.
- Разбира се, когато всичко това свърши, аз ще ви оставя детето и ще си замина, но много, много ще ми е мъчно за него. Все едно, че съм го изоставила в дом "Майка и дете", така ще се чувствам. Разбирате ли, за мен то е мое дете! Хиляди пъти си повтарям, че не е така, но го чувствам МОЕ!
- Спокойно, Ремu, успокой се. Аз, ...аз нямах представа. Повярвай ми. А и как бих могъл да имам, никога не съм бил майка. Как бих могъл да си го представя? Когато го обсъждахме с лекаря и Анна ми изглеждаше толкова лесно и просто. А сега не знам какво да ти кажа. Истината е, че неистово искам това дете. Но е истина и че се чувствам виновен.
- И аз съжалявам, че стана така, - прекъсна го Ремu. Ако само знаех, никога не бих приела. Но тогава бях на ръба на отчаянието. Кълна се, не знаех, че ще обикна вашето дете.
- Мила моя, защо се извиняваш за това, че обичаш някого? Ти си прекрасно момиче и аз съм сигурен, че нашето мъниче знае каква прекрасна жена го носи в себе си ден след ден и го обича. Аз дори...съм дяволски щастлив, че е така, мила. Само се успокой, всичко ще е наред.
Следващите няколко дни Камен не се появи във вилата. Ремu постоянно мислеше за последния им разговор и той не й даваше мира. Сънува че Анна внезапно е дошла във вилата и е подслушала разговора им с Камен. После бясна изхвърля Ремu от вилата. В съня й Камен хуква навън подире й и я вика в тъмнината, а тя се крие не смее да се покаже. Накрая Камен се прибира вътре и Ремu чак тогава осъзна, че малкият е останал там, при Ледената кралица. Събуди се обляна в пот, цялата разреперана.
В една топла вечер започнаха родилните болки. Лекарят и Камен долетяха моментално и я откараха в болницата. Камен остана при нея докато приготвят родилната зала. Анна я нямаше никаква. Това беше второ раждане за Ремu и тя знаеше какво й предстои. Изпълняваше всички команди на лекаря и след 2 часа момиченцето изплака. Камен стискаше ръката й до болка, а сълзите му капеха върху лицето й. Ремu беше изтощена и отчаяна. Не смееше да погледне към малката, макар това да бе най-силното й желание в момента. Преглъщаше сълзите си и си повтаряше наум: "Тя не е моя! Тя не е моя! Тя не е моя!" После стисна силно очи, не искаше да вижда нищо и никого.
Дадоха й парлодел за предотвратяване на лактацията и още същата вечер я върнаха във вилата. Магда се спусна насреща й, искаше да я поздрави, но каменното лице на Ремu я изплаши и тя спря нерешително насред път. После внимателно я прихвана под ръка и я заведе в стаята й.
Нея нощ Ремu не мигна. На нощното й шкафче стоеше нова-новеничка дебитна карта с приведени в левове 20000 евро. Ремu не можеше да откъсне очи от нея. Искаше й се всичко това да е било сън. Да можеше да е другояче. Но не беше.
След два дни шофьорът откара нея и малкия на гарата. Изпрати ги само Магда. "Родителите" бяха твърде заети с новата си придобивка, за да се сетят за нея.
Ремu пое към новия си живот.
Вместо край
Анна така и не хареса малкото ревящо вързопче. Камен напразно се надяваше нещо в жена му да трепне и тя да заобича детето. Премести се изцяло във вилата и с помощта на Магда се зае с отглеждането на детето. Тъй като Анна не прояви никакъв интерес Камен кръсти бебето....Кремена.