автор: fortemotore

избяга горящата виолина
крачи сега по улиците ми
сама и горяща
тя обичаше бавните неща
говореше малко
но свиреше истински чувствени мелодии
всяка вечер казваше
мацо специално за теб
и започваше да свири с това горящо сърце
а сега
внезапно бързо
събрала си е багажа
взела си е и ключовете
сменила е бравата
не е оставила дори и писмо
тя винаги оставяше писмо
взела и кучето с себе си
тъжната ми горяща виолина
тръгна си
без да сподели несподелената болка
от тази любов
любов като светлите сънища на
Данте за Беатриче
тя винаги можеше да излъже дъжда
а сега я няма
тръгна си и остави дупки
пълни с липса
и дъжд