автор: botyofentiev

Не ми се мисли, че съм сам
в тази измислена игра,
която няма правила,
а и да има - не ги знам.

Не ми се иска да съм сам
в този свят необясним,
след който всички ще заспим,
а ще остана неразбран.

Какво избирах, накъде летях,
какво прибирах и не бе ли грях,
какво преминах и какво видях,
премигнах просто и го преживях.

Миналото – тъжно, че го няма вече,
а във него истински щастлив съм бил,
болките – съблякох като скъсано елече,
към мъдростта полека бях се приближил.

Гол и необмислен не очаквам нищо,
дали някой помни някъде – защо
и как ли се завърта това колело
в навика да съществуваш – впил се хищно.