автор: tomatroev

Живеят те в ума ми от години,
дойдоха и до моята глава.
Усещам даже пушекът в комина и,
натрапчивия мирис на трева...

В главата ми бръмчеше важно Оно,
ти представи си - бръмбар с очила!
Не можеше от там да го изгоня,
да бъде в мен Съдбата пожела.

Бе рицар втория, с хитинови доспехи,
държеше много да му казвам "Сър".
И аз така ще стигна до успеха,
а не да чувам само: "Бъър...бъър...бъър!"

А Тихият бе с лик като отшелник,
на хълма в мозъка ми посади дърво.
И чувах аз гласът му в празник и във делник,
говореше ми нещо - но какво?

Четвъртият, най-смешният от всички,
не знам защо наричаха Звезда.
Бе бръмбар той...но като него исках
да има в мене мислеща вода!

И някой ден по "Моста Варолии"
ще гръмне музиката като на парад,
ще тръгнат бръмбари с китарите на шия,
ще бъде моят ум препълнен и богат.

В главата ми са - кой е като нея -
умът ми днес е Божият престол,
ще кажа: "Чуйте, Бръмбарите пеят!"
Звезда и Оно, Тихият, Сър Пол...

Не бръмбари, а огнени поети
и сякаш, че по облаци вървят.
При тях за малко имаше и пети,
но... ми изхвръкна от умът!