автор: Layla

Спиш ли, обич, сигурно не спиш,
сигурно прелистваш часовете,
иде ти да виеш, но мълчиш
и цигара в мислите ти свети

Спиш ли, обич, не, не спя и аз,
в тъмното стоя зад теб и пия
билето, което си налях
и отровата му ме убива.

Спиш ли, обич, тъмното тежи,
а клепачите не се затварят,
образът ми в мрака те боли,
а във мене думите ти парят

Спиш ли, обич, виното мълчи
исках в него май да те удавя,
скривам се във шепи и горчи,
но ще го преглътна най-накрая.